На 24 септември възпоменаваме светата първомъченица и равноапостолна Текла, преподобни Коприй и свети Силуан Атонски.

Света Текла още като 18-годишна девойка чува проповедта на апостолите Павел и Варнава и приема тайно християнската вяра. Обикнала Бога с цялото си сърце. Отказала се да встъпи в брак. Решила да посвети на Бога целия си живот.

За своята вяра тя била подлагана на жестоки мъчения, на два пъти била осъждана на смърт, но Бог по чудесен начин я запазвал. Съпътствала апостолите Павел и Варнава в техните проповеднически пътешествия, а после, с благословението на св. апостол Павел, Текла отишла в Селевкия (Сирия). Поселила се в пустинно място на една планина, за да прекара живота си в усамотение, пост и молитва. Мнозина идвали при нея да се поучават и донасяли своите болни, които Текла с Божията помощ изцерявала. Обърнала много езичници към вярата в Христа Бога. Така тя прекарала много години и починала в дълбока старост.

Света Текла била първата мъченица от жените християнки. Поради това св. Църква я нарекла "първомъченица". Заради нейната апостолска дейност е назована и "равноапостолна".

Свети Коприй е намерен като новородено бебе от монаси от манастира "Свети Теодосий" в Палестина. Той лежал върху купчина животинска тор (гр. "коприя"), където го оставила майка му, бягайки от преследване на агаряните.

Монасите взели бебето, кръстили го Коприй и го отгледали в своя манастир.

Впоследствие свети Коприй дал монашески обети и прекарал целия си живот в родния си манастир.

Достигнал върховете на добродетелта и дара на чудесата, свети Коприй починал мирно на 90-годишна възраст.

В днешния ден честваме и един съвременен светец - преподобни Силуан Атонски. През есента на 1892 г. в манастира "Св. Пантелеймон" на Света гора идва млад руски поклонник. Примерното му послушание, дарът на сърдечна молитва, великото му покаяние и сълзи дават своя плод. Макар и малко образован, той се сподобява с изключителна духовна мъдрост и знание.

По промисъл Божи, в последните 8 години от живота му е съпътстван от своя ученик, бъдещия архимандрит Софроний (Сахаров), на когото старецът предава духовните си записки преди кончината си през 1938 г. Тези записки разкриват пред отец Софроний безценно съкровище и той се заема да ги събере и подреди по теми, после пише уводна част за величието в молитвеното богословие на своя старец.

Така през 1958 г. в Париж излиза книгата "Старецът Силуан", която е преведена на повече от 25 езика и е неоспоримо свидетелство, че светостта и в наши дни е възможна.

На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Константинополската Патриаршия официално причислява Стареца Силуан Атонски към лика на светците, преподобни.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".