На 29 септември възпоменаваме паметта на преподобни Кириак Отшелник, както и на преподобни Теофан Милостиви.

Свети Кириак е роден в Коринт, в семейството на презвитер. Бил от ранна възраст четец в църквата и постоянното четене на Светото писание събудило в душата му любов към Господа и желание за безупречен, богоугоден живот. Веднъж, още ненавършил 18 години, той толкова дълбоко се трогнал от думите на Евангелието: "Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва" (Матей 16:24), че без да се прибира у дома, тайно се качил на кораб и отплавал за Йерусалим.

След като посетил светите места, Кириак прекарал няколко месеца в манастир близо до Сион и с благословението на игумена отишъл в лаврата на Свети Евтимий Велики в пустинята. Свети Евтимий постригал младежа в монашество и го изпратил под ръководството на свети Герасим, който се подвизавал край Йордан в манастира на Свети Теоктист. Младият монах усърдно изпълнявал монашеските си послушания, молил се усърдно, спал малко, ял храна през ден, хранейки се само с хляб и вода.

След смъртта на свети Герасим 27-годишният монах Кириак се завърнал в Лаврата на свети Евтимий, но и той вече не бил между живите. Свети Кириак поискал уединена килия за себе си и там се подвизавал в мълчание. На 37-годишна възраст бил ръкоположен за дякон.

Години по-късно, вече в Сукския манастир на свети Харитон, свети Кириак бил ръкоположен за свещеник и назначен за канонарх и се подвизавал в това послушание 18 години.

Свети Кириак прекарал 30 години в манастира на свети Харитон в най-строг пост и съвършена кротост.

Когато светецът навършил 70 години, той се оттеглил в пустинята, вземайки със себе си ученика си Йоан. Хранили се само с горчиви билки, които по молитвата на свети Кириак ставали годни за храна.

В пустинята на свети Кириак служел огромен лъв, който го пазел от разбойници, но не докосвал посещаващите го братя и се хранел от ръцете на светеца.

Свети Кириак оказал голяма помощ на Църквата в борбата срещу разпространяващата се ерес на оригенистите. С молитва и слово обърнал заблудените към истинския път, укрепвайки ги в православната вяра.

До края на живота си праведният старец останал весел, пеел усърдно прав и никога не бездействал: или се молел, или работел.

Преди смъртта си преподобни Кириак събрал братята, благословил всички и с молитва тихо се отправил към Господа, след като живял 109 години.

Свети Теофан бил жител на сирийския град Газа. Бил много добър и милостив, приемал непознати, помагал на бедни и болни и похарчил цялото си имущество за подпомагане на ближните си, а самият той останал в бедност.

Претърпял голямо изпитание, като загубил здравето си, а болестта му причинила големи страдания. Тялото му започнало да се подува, да се разлага и да вони, но светецът понесъл това с бодър дух, благодарейки на Бога за всичко.

А щом предал душата си на Господа, тялото на свети Теофан било напълно очистено от рани и гной и започнало да ухае, отделяйки благословено лечебно миро.