В днешната неделя, 12 октомври, Православната църква възпоменава светите Отци от VII Вселенски събор, свикан през 787 г., който осъдил ереста на иконоборство.

Възпоменаваме и светите мъченици Пров, Тарах и Андроник, преподобни  Козма, епископ Маюмски и свети Мартин Милостиви.

Светите мъченици Пров, Тарах и Андроник пострадали за Христа през 304 г. в град Тарс в Киликия. Когато езичниците предложили да принесат жертва на идоли, свети Тарах, стар воин, отговорил, че принася жертва на Единия Истински Бог с чисто сърце. Виждайки непоколебимостта на светците в изповядването на истинската вяра, проконсулът ги подложил на мъчения. „Когато тялото ми страда“, казал свети Пров на идолопоклонниците, „тогава душата ми се изцелява и се съживява“. Мъчителите им приложили всякакви мъчения, каквито злобата им могла да измисли, а след това посекли светците.

Християните тайно взели останките на мъчениците и ги погребали.

Свети Козма, епископ на Маюма, канонист, е роден в Йерусалим и е отгледан от родителите на свети Йоан Дамаскин, заедно със сина им, и получава отлично образование. Когато свети Козма достига зряла възраст, той постъпва в палестински манастир, където става известен с монашеските си подвизи.

По време на преследването на свети икони, свети Козма, заедно със свети Йоан, защитава Православието. Те пишат много произведения срещу иконоборците.

През 743 г. Козма е назначен за епископ на Маюма.

Той починал в напреднала възраст (около 787 г.), оставяйки след себе си много канони за празници и триканонични химни за четирите дни на Страстната седмица.

Свети Мартин Милостиви, епископ на Тур (316–397), е роден в Панония в началото на четвърти век. От ранна младост той мечтаел за монашество, но по настояване на баща си става военен и това негово поприще го отвежда на Запад.

Когато се появява възможност да напусне армията, св. Мартин се оттегля в скита Лигуже близо до Поатие, където около него скоро възниква малък манастир. Обителта станала огнище на монашеския живот в Галия, като разпространява традициите на източното, египетско монашество на Запад, следвайки примера на преподобни Антоний Велики.

Скоро подвижникът е провъзгласен за епископ на град Тур. Заради постоянната му грижа за болните, бедните и гладните, е наречен „Милостиви“.

Свети Мартин основава и манастир в Мармутие, откъдето произлизат много епископи, които се трудят за разпространение на християнското просвещение сред езичниците келти. Показателен за мащаба на делото на свети Мартин е фактът, че около 2000 монаси се събрали за погребението му през 397 г.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".