Отиващата към края си 2025 година не остана изключение от черната статистика по отношение на природните бедствия на територията на България. Суша, пожари, а след това последваха и наводненията. И макар след всяко подобно бедствие да се говори за мерки, контрол и превенция, редовно ставаме свидетели на дежавю – и на последствията, и на обещанията.

Най-сериозни през настоящия есенен сезон, засега, са щетите от наводненията по Южното Черноморие, най-вече в курортния комплекс "Елените", където поройните дъждове от отминалите дни доведоха буквално до потоп, след като дерето, минаващо през комплекса, което е корито на пресъхнала река, отнесе по пътя си десетки автомобили и друго имущество и наводни множество сгради, повечето от които, според твърденията на държавните власти са построени незаконно там. Живота си в стихията изгубиха 4-ма души, а цялото население на комплекса бе евакуирано до справяне с щетите.

Освен "Елените", проблеми има почти навсякъде по Южното Черноморие – Царево, Лозенец и др., но и не само, а сумарно в цялата страна 51 населени места останаха без ток вследствие природните условия.

Защо всяка година ставаме свидетели на едно и също и чуваме едни и същи обещания, но без резултат. Кой е основният фактор – безхаберието на институциите, презастрояването или пък, както все по-често стана модерно да се оправдават държавните органи – климатичните промени?

Фактор за валежите са климатичните промени, водещи до все по-чести екстремни прояви на времето, но за жертвите и щетите вината е другаде – коментира пред Радио България Борислав Сандов, еколог и бивш вицепремиер и министър на околната среда и водите:

Според Сандов е факт размиването на отговорността между институциите, но в същото време има и конкретни лица и институции, които носят пряка отговорност и следва да понесат и наказателна такава.

"Когато говорим за всички тези нарушения като премахване на реки от картите, за да могат да бъдат застроени тези терени, има главен архитект на общината, кмет, общински съветници. Когато говорим за контрола на тези строителни дейности – има Регионална дирекция за строителен контрол, РИОСВ, Басейнова дирекция. Това са конкретни институции – и местни, и държавни, които носят отговорност. И е време да им бъде потърсена и наказателна отговорност, особено на главните архитекти, които допускат такива нарушения на закона и позволяват на мястото на река да се появи аквапарк или хотел, например", категоричен е екологът.

За одит на устройствените планове, особено в рисковите зони и мораториум върху строителството в потенциално застрашени райони, настояват от Камарата на архитектите в България, които вчера излязоха със специална декларация. В нея професионалната организация посочва, че прекомерното, често незаконно строителство по крайбрежието и унищожаването на дюни, зелени площи и естествени дренажни системи превръща всяка буря в бедствие.

• Камарата на архитектите: Безконтролно застрояване и институционално бездействие са причина за наводненията

Вече имаме трайни промени в климата на нашата територия и ние трябва да се адаптираме, затова има национална и секторна стратегии и те трябва да се прилагат – напомня Борислав Сандов. Конкретно за наводненията следва да имаме по-здрави корита на реки и дерета, които при тези обилни валежи да изпълняват по-добре функциите си на водозадържане и водоохрана на прилежащите терени. Сред решенията на проблема с наводненията експертът изброява също по-доброто управление на горите, които задържат водата, изграждане на т.нар. ретенциозни обеми, които да задържат водата във високите места над селищата, почистването на речните корита, по-добрата информираност на населението и ранното оповестяване и др. Следва да се направят и структурни промени, защото очевидно областните управители и кметовете не могат да се справят, посочва Сандов.

Вижте също:

• След пожари и суша идват наводненията – каква е превенцията?

Снимки: БТА, БГНЕС