Парламентарните избори в Република Молдова от 28 септември 2025 г. отбелязаха решителна победа за управляващата Партия на действието и солидарността (PAS). Резултатът беше възприет от мнозина като затвърждаване на проевропейския курс на страната на фона на хибридната война с Русия.

За да разберем вътрешните разломи в молдовското общество, съпътстващи тази победа, се обърнахме към двама изявени анализатори. Михаил Сиркели, основател на медията Nokta, гагаузин с българско гражданство и виден коментатор на политическия живот подчертава геополитическата необходимост от изборния успех на PAS. От другата страна, бесарабският българин Александър Ламбов, докторант по политология в УНСС и изследовател на настроенията в Южна Молдова, фокусира вниманието си върху реакцията на българската и гагаузката общности, които традиционно гласуват против проевропейския вектор.

Геополитическият императив: Защо PAS спечели

Михаил Сиркели разглежда изборния резултат като пряк отговор на руската хибридна война, водена срещу Молдова. Според него избирателите са разбрали, че вотът за проруските партии означава въвличане на страната във войната и пълна загуба на суверенитет. Той подчертава, че на фона на войната в Украйна и окупацията на Приднестровието, изборът на PAS е бил избор за сигурност и стабилност. Той припомня, че въпреки първоначалните обещания за вътрешни реформи (съдебна система, борба с олигарсите), правителството е било принудено да се фокусира върху кризи от по-високо ниво: пандемия, енергийна криза и войната.

Евроскептицизмът на българи и гагаузи

Въпреки националния успех на PAS, Южна Молдова, където живеят компактни общности от българи и гагаузи, продължава да представлява електорална крепост на проруските сили. Александър Ламбов, говорейки за реакцията на българската общност в Молдова, посочва, че резултатите не са изненадващи (около 80% от гласувалите в Тараклия и в Гагаузия подкрепят опозиционния Патриотичен блок), тъй като в Тараклийския район PAS никога не е събирала повече от 10% от гласовете.

Двамата анализатори предлагат сходни, но допълващи се обяснения за този дълбок разрив между Центъра (Кишинев) и Юга.

Михаил Сиркели акцентира върху идентичността на тези общности по време на СССР, като посочва, че те не възприемат нито Молдова, нито България, нито Турция като своя родина, а по-скоро Съветския съюз и обобщава, че Русия контролира гагаузите и българите чрез два основни механизма:

"Русия контролира и гагаузите, и българите, чрез две неща: страх и ненавист...Страхът е свързан с това, че ще дойдат румънците – един пропаганден мит. Те ненавиждат проевропейската власт, ненавиждат Мая Санду, защото не е омъжена, няма деца, "била за Европа", "била румънка", и т.н." – пояснява Сиркели и към всичко това добавя и институционален провал: неспособността на държавата Молдова през последните 35 години да интегрира общностите чрез изучаване на румънския език на добро ниво.

Александър Ламбов задълбочава анализа, като представя данни от свои изследвания на фокус групи в Тараклия, които разкриват същината на евроскептицизма. Според него, PAS се възприема като "доста дясна от политическа гледна точка, с лек националистичен уклон", което автоматично отблъсква етническите малцинства.

По думите му, очакванията на българите не съвпадат с безусловния проевропейски курс на румъноезичното мнозинство в Република Молдова. Те виждат европейската интеграция като "условно добро", т.е. тя е приемлива, само ако води до незабавно подобрение на икономическия живот. В противен случай, тя губи подкрепа.

"Бесарабските българи виждат евроинтеграцията като противопоставяне между ЕС и СССР. Много от тях виждат края на съветския период (80-те години на м.в.) като край на разцвет на региона... Този донякъде митичен период се противопоставя на сегашната действителност”, обяснява Александър Ламбов.

Той допълва, че евроскептицизмът има и силни консервативни корени, свързани с толерирането на ЛГБТ движенията в ЕС, което се възприема като посегателство срещу традиционните ценности. Парадоксално е и отношението към популисти като олигарха Илан Шор:

"Говорил съм със симпатизанти на Шор, които казват нещо, което звучи цинично: "Крадат всички, тези в Кишинев също крадат, но този (Шор) поне споделя нещо и с нас". Това е отношението им към него."

По този начин, изглежда, че на този етап за южните региони, липсата на връзки с PAS не е само въпрос на русофилия, а на несъответствие между политическия профил на управляващите и социално-икономическите и културни очаквания на малцинствата.

Ролята на България

И двамата експерти разглеждат потенциалната роля на България за преодоляване на евроскептицизма в Южна Молдова, особено след откриването на филиал на Русенския университет "Ангел Кънчев" в Тараклия.

Сиркели е скептичен относно бързия ефект върху идентичността:

"Не знам дали този университет ще бъде способен да промени нещо на ниво идентичност. Да каже на българите, че те са българи, не са руснаци... Нещо трябва да се направи с идентичността. Мисля, че България трябва да разширява програмите за обмен и да бъде тази връзка."

Ламбов потвърждава, че Република Молдова разчита на България да подпомогне "преодоляването на евроскептицизма", тъй като България има голям авторитет сред бесарабските българи. Въпреки това, той посочва, че добрият авторитет на България не се превръща в политически вот:

"България е обичана, защото тя прави проекти, подкрепя чрез 103-то постановление, по което бесарабските студенти учат в български университети... но все пак е трудно да действа политически, да измени политическата позиция на хората."

Ключовото противоречие, което пречи на промяната, е политическото уравнение за PAS: удовлетворяването на исканията на българите и гагаузите "може да доведе до загуба на избиратели за PAS в Кишинев" (според Ламбов). Това създава ситуация, в която Центърът (Кишинев) и Югът (Тараклия/Гагаузия) остават в състояние на "непреодолимо противоречие".

Бъдещето: евроинтеграцията продължава

След изборната победа, и двамата анализатори очакват PAS да се възползва от политическото махало и да задвижи Молдова по пътя към Европейския съюз с ускорени темпове.

"Молдова е готова за отваряне на преговорите с ЕС. Тя е свързана с Украйна в този процес... Украйна е нашият голям щит. Тя ни гарантира, че Молдова може да продължи напред... Затова мисля, че трябва да вървим към ЕС заедно с Украйна”, обяснява Михаил Сиркели.

Александър Ламбов потвърждава тази посока, като очаква задълбочаване на европейската интеграция, борба с електоралната корупция и мерки за намаляване на руското влияние. Той предупреждава, че опитите за намаляване на сферата на употреба на руския език може да станат "източник на конфликт" в Южна Молдова, но в заключение подчертава, че центристките сили не са успели да станат политически значими в условията на силна поляризация след войната.

"Мисля, че ще следват действия по задълбочаване на европейската интеграция, ще започнат преговори с ЕС по различните преговорни глави. Този резултат е едно много сериозно постижение за PAS... Мисля, че PAS ще предприеме мерки за намаляване на руското влияние в региона”, твърди Александър Ламбов.

Заключение

Парламентарните избори от септември 2025 г. в Молдова са ясен геополитически избор в полза на ЕС, подкрепен от мнозинството, което разбира опасността от руската хибридна война. Този избор е затвърден с екстрадицията на молдовския олигарх Владимир Плахотнюк от Гърция в Република Молдова, чрез която Кишинев ще се опита да демонстрира възстановяването на правовата държава.

Въпреки това, победата на PAS не обединява цялата страна. Тя осветява за пореден път разлома между проевропейския център в страната и евроскептичния Юг, доминиран от българи и гагаузи. По различен начин и двамата ни събеседници казаха, че техните гласове са в плен на съветския "изгубен рай", консерватизъм и скептицизъм относно незабавните икономически ползи от европейската интеграция.

България, със своя висок авторитет и проекти като филиала на Русенския университет, е призована да играе ролята на мост между ЕС и тези общности. Въпреки това, както посочват и двамата експерти, преодоляването на този разлом е труден и дългосрочен процес. Противоречието между геополитическата необходимост от евроинтеграция и вътрешната потребност от социално-културна интеграция на малцинствата остава най-голямото предизвикателство пред правителството на PAS. Молдова се движи по пътя към ЕС, но трябва да върви с всичките си региони, дори ако някои от тях гледат предпазливо или със скептицизъм на тази посока.

Снимки: АП/БТА, ЕПА/БГНЕС, БТА, Владимир Митев, aa.com.tr