• Безконтролно застрояване и институционално бездействие са причина за наводненията

Застрояването по Черноморието ни следва да тежи на съвестта на архитектите, допуснали подобен тип строителство, което не само е престъпление по Наказателния кодекс, а и спрямо здравия разум, подчерта инж. Куманов. По думите му, отговорностите са пределно ясно разписани в нашето законодателство, но в последните години е станало "модерно" в цялата страна да се покриват речни участъци, върху които след това се строи. А държавните органи правят така, че това строителство формално да изглежда законосъобразно. Как става това? – обяснява инж. Куманов:

"В България има два вида корупция. Единият е директният – инвеститорът се разбира с кмета, с главния архитект, ако трябва с общинския съвет. А другият вид – аз му казвам "телефонна корупция". Когато някой се обажда от по-горе на тези, които са по-долу и от които зависят нещата, и казва: "Ще дойде един мой човек, ще трябва да го уредите". Само че това е недоказуемо, там цари пълна омерта. И накрая излиза, че тези държавни и общински органи са разрешили съответното строителство без да има рушвети."

Куманов дава още един пример за нехайство или "широко затворени очи" – в рамките на София непрекъснато се "затикват" дерета на реки с "планини" от строителни отпадъци. Също така много реки в столицата, а и в цялата страна, не са внесени в кадастралните карти, като някои от тях преминават и през частни имоти. А това е рецепта за проблеми в бъдеще.

"Много реки не са отбелязани в кадастъра като "поземлен имот публична държавна собственост с начин на трайно ползване водно течение-река". Има зелени площи, има даже частни имоти върху реки. И то не само в София, това е огромен проблем за цялата държава", посочи инж. Димитър Куманов.

И предупреди – напълно е възможно и в столицата да станем свидетели на незаконно строителство върху реки по подобие на казуса по Черноморието. Такъв случай вече е имало в Бояна, където инвеститор премества извън имота си коритото на река Боянска бара след разрешение от РИОСВ и започва строеж. По закон обаче, дори и реката да е преместена, старото корито остава публична държавна собственост. Нещо, което обаче контролните органи не са отчели и са позволили застрояване.

И ако трябва да обобщим – отговорността се размива между различните инстанции, разрешили подобен тип строителство, но същевременно всяка една от тях носи вина. На първо място, в случая с "Елените" например, някой е дал държавни горски територии на частен инвеститор. След това в кадастъра е прикрито, че там минава река и теренът е определен за строителство. Третата стъпка – въз основа на тези грешни данни се изготвя подробен устройствен план (ПУП), който Общината внася в РИОСВ, която пък го праща към Басейнова дирекция. След одобрението от всички тези институции вече се прави проект, пише се и доклад за съответствие. Той се внася в Общината, където трябва да получи финален подпис от главния архитект и се издава разрешението за строеж. Всичко това, според инж. Куманов прави невъзможно един човек или институция да поеме реална отговорност.

Снимки: архив,  Ани Петрова- БНР,  БГНЕС, БТА,  БНР Бургас