Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал "Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и многобройни гости от Република Северна Македония.
През тази година за първи път в селото се обособява улица, посветена на занаятчийските изделия. Тя се нарича "Чаршията" и на нея ще се предлагат само ръчно направени предмети, а занаятчии ще изработват на място различни изделия.
Специално за празника са издигнати и две сцени. На едната от тях ще се представят традиционни песни и танци, докато другата ще пресъздава автентична атмосфера и посетителите ще се запознават с традиционни занаяти като тъкане на стан и предене на вълна.
Всеки участник ще се включи в празника с две домашно приготвени ястия по избор и ще бъде задължен да предостави на организаторите рецептата за тях. Най-сполучливите рецепти ще бъдат издадени в готварска книга, която ще се разпространява безплатно на фестивала догодина.
Гостите на празника ще имат възможност и да получат печат в туристическия паспорт на сдружение "Млад планинар", чиято цел е да популяризира община Петрич като туристическа дестинация.
Фолклорният празник "Някога... Когато хлябът имаше душа" се организира от читалище "Яне Сандански-1946" с подкрепата на Община Петрич и кметството на село Генерал Тодоров, информира БТА. Целта на проявата е да бъдат запазени народните традиции и автентичните рецепти и те да се предадат на следващите поколения.
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..