За село Любовка с любов разказват баба Севда и дядо Ерусалим, които не крият и за своята голяма любов

Севда и Ерусалим се взели преди 58 години с любов, която пазят жива и до днес. „Живеем си с мойта Севда, и ич не ни е на ушето“ – казва закачливо дядо Роско, и уточнява, че са заедно толкова години, „оти нема сериозна кавга“ – такава е мъдрата му житейска философия. 

Той е живата история на село Любовка, което носи името си заради обичта и разбирателството между хората от векове. От близо 500 човека в миналото, днес в селото живеят около 30-40 възрастни жители. Новодошлият може да чуе единствено жуженето на пчелите и песента на птиците, отвреме-навреме глас извисяват петлите. 

Любовка и днес е символ на вярата и любовта към Бог - със 6-те черкви, като за половината от тях се грижи дядо Ерусалим. Избран е за главен ключар на вътрешен църковен съвет в селото с гласуване още преди 30 години заедно с още една жена, която се грижи за другите 3 черкви. Благият човек води на строг отчет парите, които се събират от търговете на курбаните, а след това се влагат в строителството на последната 6-та черква. Шегувахме се, че е нещо като министър без портфейл! „Искам да се откажа, ама не ме пущаа“ – казва дядо Ерусалим, който носи библейското име, заради грешка на кумата. Когато го кръщавали в черквата като дете, попът попитал кумата: „Как ще се казва детето?“, тя се сепнала, и вместо Мартин, казала Русалин. Даскалът в първо отделение обаче отсякъл: „Не може да е Русалин, а Ерусалим!“. Никога не е ходил в Ерусалим, а и не иска „оти веке съм стар“. На 83 години е, но много енергичен за годините , емоционален, и може да говори с часове. Уточни, че „спомените ми от младостта са в добро състояние!“. А усмихнатата баба Севда, въпреки, че бавно се придвижва с бастун, най-много съжалява, че вече не може да работи. Всяка сутрин дядо Роско обхожда селото, за да види дали всичко е наред. Тъгува, че един по един възрастните си отиват, а младите ги няма, идват само по празници на курбаните. Но не ги съди, напротив - доволен е, че помагат за поддържането на черквите, „които пазят християнската вяра, и са връзката ни с Господ“. 
На изпроводяк дядо Роско помаха и ми заръча: „Па да дойдеш, ама за цял ден! Ке ти покажа сичко у селото, и по-скоро, оти ние веке сме тръгнале...“ Не му позволих да продължи това изречение, защото искам отново да видя тези истински българи, които са безценни. Стана ми топло на душата от добротата им. Дядо Ерусалим и баба Севда от село Любовка – 58 години ЛЮБОВ в семейството, винаги ръка за ръка. Животът ги е съхранил, защото всичко са постигнали с „много труд, по-манку кавга и ЛЮБОВ към Бог и людето!“.

Разказите на баба Севда и дядо Ерусалим пред Лалка Радкова, излъчени в предаването "Днес" можете да чуете в звуковия файл.