ЮНЕСКО призна високото пеене от селата Долен и Сатовча за културно наследство

Кандидатурата за високото пеене от селата Долен и Сатовча беше вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство. Решението беше взето на заседание в рамките на 16-тата сесия на Междуправителствения комитет, която се провежда в Париж и е онлайн. Кандидатурата за високото пеене е подготвена от експертите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл.ас. д-р Лина Гергова.

Високото пеене или пеенето на високо е традиционно многогласно пеене, уникално за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област. В миналото песните „на високо" са били известни като летни песни, изпълнявани на открито от жените по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, между другото с пеене жените се извикват – от една нива една група „ика“, от друга нива друга група отвръща. Днес основните изпълнителки на високо са жените и момичетата от певческите групи в двете села, като традицията в с. Долен е силно застрашена и повлияна от обезлюдяването му. 

Високото пеене се нарича от местните певици „пеене на високо“, „рукане“, „викане“, „икане". Характерни са три типа многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани между ниско и високо. Комбинирането между ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна песен и песен на високо. На територията на България подобна особена комбинация между бурдонна полифония и афективни провиквания е уникално локално музикално явление.

Пеенето на високо не за пръв път получава международно признание – през 1988 г. певиците от Сатовча стават лауреати на престижната Хердерова награда.