Честаваме Деня на независимостта

22 септември 1908 година – денят, в който България обявява своята независимост с манифеста на българския княз Фердинанд, слага край на последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независимо царство, начело с коронования вече Цар Фердинанд.

Годината и датата за обявяването на независимостта на младата българска държава никак не са случайни. Българската дипломация по това време отчита благоприятна международна обстановка, а българският княз се срещнал във Виена лично с император Франц-Йозеф и поискал подкрепа от Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския договор.

Независимостта на България е обявена от княза в старата столица Велико Търново, като знак за приемственост и почит към столицата на Второто българско царство. Но независимостта не идва само с произнасянето на един паметен царски манифест, от тук нататък следва нелекия път за международното признаване на този стремеж към държавна независимост.

Високата порта /Турция/ настоява България да плаща данък, заради това нарушаване на Берлинския договор, но министър-председателят Александър Малинов отказва и заявява, че независимост не се откупува. Българската армия е поставена в частична мобилизация. Руската империя в този момент не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя е съгласна да опрости дълга на Османската империя, останал от войната 1877-78г. От своя страна и Високата порта се отказва да иска обезщетение от България, признавайки независимостта ѝ.

Днес, често свързваме Деня на независимостта и с победата и на българската дипломация, в това ни убеждава и историкът Ирина Ботева от гр. Панагюрище: