Ново ускорение на кредитирането от банковата система

БНБ публикува данните за кредитирането през октомври, които отчитат ново ускорение на кредитирането от банковата система.

Банковото кредитиране расте с 11,5% на годишна основа през октомври, спрямо 11,3% през септември и 10,8% през август.

Данните показват още, че има сериозен растеж на лизинга с над 15% и небанковите кредити с 22,4%.

Рисковете от подобно ускорение на кредитирането са два, каза пред Радио София Лъчезар Богданов - икономист в Института за пазарна икономика.

„Единият риск е макроикономически и той е свързан с това, че когато в продължителен период от време имаме много сериозно разрастване на кредита, всички икономически агенти постепенно започват да привикват към това нови и нови средства да се вливат в икономиката от банковата система. Съответно те променят структурата на производството си. Тези кредити не отиват равномерно навсякъде. Голяма част от кредитите в домакинствата отиват за покупка на жилище, което пък стимулира сектора на строителството и всички свързани по веригата стопански дейности“, обясни Богданов.

Той добави, че при обръщане на тренда, това би означавало нужда от бърза адаптация в обратната посока. Това не би се отразило добре на голяма част от бизнеса, както и на част от макроикономическите показатели.

„Другият риск е микроефекта. Той е свързан с това, че всеки един отделен кредит, при всяка промяна на условията, може да се окаже, че тези параметри се променят и от там част от хората да срещат затруднения в обслужването на кредитите си. Това не означава, че всички автоматично ще минат в забава или няма да могат да си връщат кредитите, но почти винаги в такава ситуация се случват няколко неща. Едното е, че хората, които имат кредит за единствено жилище, ще ограничат потреблението на други стоки и услуги. Второ – когато хората са купили с инвестиционна цел, в един момент могат да направят нова калкулация и да установят, че това не им е много изгодно“, уточни икономистът от ИПИ.

Според него, същественият въпрос е какво се случва с лихвите по депозитите в България, в сравнение с останалите държави от Европейския съюз.

„Ние не сме в еврозоната и разликата е, че ЕЦБ за по-малко от две години повиши лихвените нива с 4,5%. Част от това повишение засяга и лихвата, която търговските банки получават от своите резерви, държани в Централната банка“, каза Лъчезар Богданов.

Според него, влизането на България в еврозоната няма да повлияе драстично на цените на имотите у нас.