Всяка година в третия петък на март се отбелязва Световния ден на съня. Инициативата е на Световното общество на съня /World Sleep Society/ и се реализира в повече от осемдесет страни. Целта и е да отбележи значението на добрия сън за здравето на хората, да насочи вниманието на обществото към медицинските, образователните и социалните последствия от проблемите със съня, да насърчи превенцията им. Най-честите причини, които водят до нарушенията съня и видовете нарушения на съня коментира в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Нейко Нейков, невролог и специалист по медицина на съня – сомнология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ “Токуда“. В Клиниката по неврология към лечебното заведение от 2009 година работи Лаборатория по Медицина на съня.
„Познати са над 9 групи нарушения на съня с над 80 заболявания по съвременната класификация. Когато е налице неудовлетворяващ сън за 3-4 дни седмично в продължение на 1 месец – вече става дума за определен вид сънно нарушение и следва диагностика при специалист. Нарушенията са съня са различни по честота. В България бих определил 3 основни състояния, които водят пациентите при нас. Дихателните нарушения, особено с нарастване на затлъстяването. Доста пациенти идват при нас с оплаквания за хъркане със спиране на дишането, по-точно с оплаквания от техните партньори. Обструктивната сънна апнея се среща много често и е сериозен рисков фактор, ако не бъде повлияна има риск от сърдечносъдови и мозъчно-съдови заболявания. Сравнимо е с това човек да пуши по 3 кутии цигари на ден или да има неповлиян захарен диабет, което е много фрапантно. Една от основните причини за заспиване зад волана, нарушена концентрация и последващите пътно-транспортни произшествия. Това е състояние, което е лечимо в България, с апаратната диагностика, както и лечението с апарати на такива пациенти. Имаме достатъчно опит и има пациенти, които са преодолели това състояние. Друго нарушение е безсънието, което тревожи всеки един от нас в някакъв момент от живота ни. Това се дължи на ежедневния стрес, смята се, че 21 век ще бъде века на тревожността, което много се наблюдава при нас, сомнолозите. Много често имаме причини за безсъние - основно психофизиологични, но за съжаление са налице вторични от други заболявания. Като цяло българинът е болен, а сънят е 1/3 от живота ни, огледало на нашия съзнателен живот и това се отразява.“
Д-р Нейков посочи, че медикаментите за безсъние не са трайно решение на проблема. Те са основно хранителни добавки, върху които се упражнява сравнително нисък контрол. „Има съставки, които са доказани и действат, но когато става въпрос за дългосрочно сънно нарушение и особено за вторично такова – никога няма да помогнат фито продуктите. Тогава става дума за по-сериозни медикаменти. Сомнологията е една сравнително млада специалност, имаше доста стари норми, които вече са отхвърлени. За съжаление има колеги, които не знаят за развитието на този клон в медицината, което води до объркване.“
Не малък процент са и двигателните нарушения на съня – пациенти със синдрома на неспокойните крака, с парасомнии, със сомнамбулизъм, които търсят помощ от специалисти. „За съжаление имаме и пациенти с обратните оплаквания, когато човек не може да се отърве от съня си и има т.нар. хиперсомния. Има хора, които не могат да се събудят, и много от тях са генетични случаи. Допълнително трябва да се прави много висша диагностика“.
Специалистът по медицина на съня посочи, че опасностите, които крие нелекуваното безсъние са свързани както с психиката, така и с тялото ни. Негативните последици: по-лесно изнервяне, намалена концентрация, ставаме роби на собствените си емоции, нарушава се обмяната на веществата, както и по-висок риск от атеросклероза и повишена тревожност.
Препоръките са да спим 7 часа на вечер, но това е много индивидуално. „Има хора, които разделяме на „сови“ и „чучулиги“ – някои имат необходимост от повече сън, други по-малко, което винаги трябва да се има предвид. Сънните нарушения често са с много голяма давност. 20 години нарушен сън не може да очакваме, че ще го върнем, каквото и лечение да се предложи. Защото и възрастово сънят се е нарушил. Принципно мозъкът ни се самоусъвършенства с възрастта, ние губим мозъчна тъкан с всяка изминала секунда. Самоусъвършенстването на самите нервни пътища изисква по-малко сън, с времето се изчерпват нервни клетки, изчерпват се и хормоните на мозъка и неговите метаболити, включително и хормона на съня. Има такава диагноза „старческо безсъние“, което е следствие на недостиг на хормон на съня.“
За здрав и спокоен сън д-р Нейков препоръча да се следва хигиената на съня. „Правилно дисциплиниране на нашето съзнание и подсъзнание. Кога е времето за сън, да спим по едно и също време. Спазването на сънен график е много важно. Събота и неделя да си наваксаме съня за съжаление е нещо, което влошава нашия сън, а не го подобрява. Не казвам не почивайте, а по-скоро не спете. Особено спрямо седмицата, защото с един сънен график се свиква за 5 дни и за 2 дни преставаме да сме в него. И може би заради това понеделник е най-мразения ден в света“.
Безплатни изследвания на основни здравни показатели и функцията на белия дроб чрез съвременни дигитални технологии ще се проведат на 23 октомври в Благоевград от 10:00 до 15:00 ч. пред зала „22 септември“ – площад „Георги Измирлиев-Македончето“ №1. Те са част от кампанията „Пет минути здраве“, която се организира от Сдружение „Български..
21 октомври – Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания. Йодът е жизненоважен за нормалната функция на щитовидната жлеза, за растежа и развитието на децата, за паметта и енергията на всеки от нас. Недостигът му може да доведе до сериозни здравословни проблеми – от умора и забавен метаболизъм до нарушения в развитието при..
Проф. д-р Румен Стоилов дм е водещ български специалист по ревматология и възпалителни ставни заболявания. Председател е на Българското дружество по ревматология и на борда по ревматология към УС на БЛС. Началник на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Софиямед“. На 12 октомври отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Това е глобална..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по "Инфекциозни болести", а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по "Медицинска паразитология"...
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..