През месец март отбелязваме Световната седмица за борба с глаукомата. Тя се провежда всяка година през този месец по инициатива на Световната асоциация по глаукома и Световната глаукомна пациентска асоциация. Целта е широката общественост да се запознае с рисковете, симптомите и необходимостта от навременна профилактика на болестта, за да се предотврати слепотата. Глаукомата е група от дегенеративни заболявания, обединени от един общ признак – прогресивно и типично увреждане на зрителния нерв и зрителното поле. Тя е втората причина за слепота в световен мащаб след катарактата и първа сред по-възрастните хора. Един от основните „виновници“ за възникването й е повишеното вътреочно налягане, и когато е много високо, уврежда необратимо очния нерв и човек губи зрението си. Причини, симптоми, оперативно лечение, профилактика при глаукома – темата коментира д-р Веселин Даскалов, управител на Специализираната очна болница „Пентаграм“ в София в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград.
„Все още важи това определение, за съжаление, че глаукомата е „тихият крадец на зрение“, тъй като при това заболяване, което вече не се води само заболяване с повишено вътреочно налягане, а и като невродегенеративно заболяване, при което се уврежда зрителният нерв. Увреждането на нервите по принцип - не само на зрителния, нямат пълно възстановяване. За съжаление, глаукомата каквото вземе не връща. Това се дължи на атрофията на зрителния нерв. Ако досега основно се смяташе, че глаукомата е заболяване с повишено вътреочно налягане, то от няколко години вече съвсем сериозно се дефинира като заболяване, при което очното налягане може да бъде нетолерантно към възможностите и компенсация на зрителния нерв. Т.е. има глаукома с ниско налягане, има глаукома и с нормално налягане. Но единственият патогенетичен механизъм, върху който можем да въздействаме е очното налягане. Затова и при пациенти с нормално, или с ниско вътреочно налягане – отново поставят капки за намаляване на вътреочното налягане“.
Д-р Даскалов посочи, че има пациенти, при които е налице повишено вътреочно налягане, но няма глаукомни промени, което се нарича очна хипертензия. Както понякога са налице повишени стойности на кръвното налягане, но няма хипертония. На същия принцип се дефинира и очната хипертензия, когато няма глаукомни обективни промени. При тези случаи подходът е много внимателен, тъй като повишеното вътреочно налягане може да доведе до глаукомни промени. А те, когато се установят – не могат да се върнат.
Офталмологът поясни, че има връзка между повишеното артериално налягане и повишеното вътреочно налягане. „Доказано е, че пациентите с повишено артериално налягане са по-толерантни при глаукомно болните. Т.е. атрофията на зрителния нерв по-слабо прогресира. Тъй като тук - образно казано, е налице налягане с противоналягане. Високото артериално налягане помпи кръвоносните съдове, а високото очно налягане притиска тези кръвоносни съдове. По този начин се получава компенсация – т.е. някъде повишеното артериално налягане едва ли не е полезно за пациентите с глаукома“.
Ако се диагностицира навреме глаукомата – доколко е лечима, какво означава „да се хване навреме“?
„Диагностиката на всяко едно заболяване е много важно, когато се диагностицира навреме, тъй като лечението е адекватно и особено, ако установим терапията, която ще приема болния. Болният с глаукома е хроничен пациент – хронично заболяване, което се поддържа и изисква наблюдение и лечение през целия живот. Когато капките не действат помагаме с лазери, когато и лазерите не действат – помагаме с хирургично лечение на глаукомата“.
Преди две години в Специализираната очна болница „Пентаграм“ за първи път в България бе въведен специален имплант при оперативното лечение на глаукомата, който спира прогресията ѝ. „В България съществуват няколко импланта, които използваме при глаукомата. Идеята на всички импланти е да отведат вътреочната течност в субконюнктивното пространство и по този начин да намалим, или въобще да спрем капките на глаукомно болните. В днешно време има много капки, но някои от тях изключително много дразнят очите и се получават хронични конюнктивити. Има т.нар. рефрактерни глаукоми, при които консервативното лечение не влияе на това заболяване – тогава се пристъпва към операция. Този имплант, който използваме в момента е изработен от материал, който се използва и в кардиохирургията. При 70% от случаите - пациентите след операция не използват капки“.
Д-р Даскалов коментира и доколко имплантите имат противопоказания за определени болни с глаукома, както и при тези, които са диагностицирани и с макулна дегенерация.
„Макулната дегенерация не е противопоказание за импланти. Щом капките не действат – поставяме импланти. Дали ще е имплант, или класическа операция за глаукома – не е най-важното. Какво е предимството на имплантите пред една класическа трабекулектомия? С имплантите намаляват със значителен процент постоперативните усложнения – кръвоизливите в предната камера, плитката предна очна камера – т.е. състояния, които биха вложили постоперативния резултат и биха намалили още зрението след операцията на тези пациенти. Това е ролята на имплантите“.
Специалистът конкретизира, че не задължително ако човек е с глаукома, да е налице заболяването и в следващото поколение, но има 30% наследственост. „Глаукомата започва да се развива след 40-годишна възраст. Има детска и вродена глаукома, която се забелязва в първите няколко месеца, когато родителите се радват на големите очи на бебетата, а се оказва, че са големи, защото е повишено вътреочното налягане. Тогава най-често личните лекари и родителите търсят помощ. След 40-годишна възраст глаукомата се среща при 1 процент от населението, а след 70 години при 2.5% от населението. Колкото повече годините минават, толкова по-често трябва да посещаваме очен лекар. Винаги, когато си сменяме очилата и отиваме на очен лекар, трябва да изискваме да се измерва очното налягане. В България има 80 хиляди диспансерно болни с глаукома. Препоръчвам на пациентите редовно да си поставят капки, касата заплаща 4 пъти годишно прегледи, които да използват и да си измерват очното налягане редовно.“
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
Д-р Нейко Нейков е невролог в Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Завършил е МУ – София през 2011 г. Професионалните му интереси са в областта на доплеровата сонография, нарушения съня и бодърстването, интервенционалната неврология, синдроми на централна и периферна болка, множествена склероза,..
Д-р Борис Илчев е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания -..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. Декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
В Международния ден на милосърдието и "Лекарите в света за мир", честван по решение на Изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война” в ефира на Радио Благоевград гостува подполковник д-р Людмил Караканов от Военномедицинска академия. Той е участвал в пет мисии зад граница, четири в Мали и една в..