Мигрената е едно от най-често срещаните заболявания в света, засягащо повече от 10% от общото население. Което означава, че един на всеки седем души страда от мигрена.
Признаци, симптоми, причини, терапевтични подходи при лечение на мигрена – темата коментира в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград неврологът д-р Иван Стоянов от Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.
„Мигрената е пристъпно главоболие, което е в групата на т.нар. първични главоболия, зад което не стои конкретна причина, както и клъстерното и тензионното главоболие. Принципно не всяко главоболие се отъждествява с мигрена. Възможно е да има други причини – инфекции, мозъчни кръвоизливи, тумори и т.н.За мигрената е характерно доста умерена към силна болка, която протича на пристъпи и има строги диагностични критерии по отношение характеристиката на главоболието и честотата на възникване“ – каза д-р Стоянов. По думите му разликата между мигрената и нормалното главоболие е, че самата характеристика на главоболието е доста специфична. При мигрената болката е умерена към силна, почти в 2/3 от случаите тя е едностранна. Началото на главоболието обикновено е зад очната ябълка или в слепоочието и е с много висок интензитет, съпътствана е с гадене и повръщане, дразнене от шум и светлина. По време на тези пристъпи пациентите са абсолютно неработоспособни, престояват на тъмно и тихо място, получават дразнене от миризми и силен шум. Това различава съществено пристъпът при мигрена от стандартното ежедневно главоболие.
Поставяне на диагноза
В зависимост от честотата на пристъпите при мигрена и характеристиката и, за опитните невролози поставянето на диагнозата не е проблем. „Тъй като пациентите в днешно време залагат на информация от интернет и собствени търсения, е твърде възможно да се допуснат грешки в диагнозата и при лечението. Съветът ми е при съмнение за тази диагноза да се направи консултация с невролог, който ще прецени дали са необходими допълнителни изследвания. Когато пациент за първи път изпитва такава болка, със сигурност е необходимо да се направи образно изследване, за да се изключат тумори, кръвоизливи и т.н.“.
Причини, отключващи фактори
Мигрената по своята същност е мултиетиологично обусловено заболяване. Има генетична предпоставка – в голяма част от случаите има наследственост. „Но не само генетичната предпоставка е достатъчна – трябва да има комбинация от фактори – екзогенни и ендогенни. Екзогенните фактори са свързани с обкръжаващата ни среда. Възможно е да зависи от храна, напитки, метеорологични условия, нивото на стрес, безсъние. Ендогенните фактори са свързани с хормонален дисбаланс. Често при мигрената има повишени нива на естрогени. Това обяснява и повишената честота на това заболяване при жените“.
Честота на мигренозните пристъпи
Повишена честота на пристъпите се наблюдава при определени сезони – пролет, есен, смяна на метеорологичните условия, повишено атмосферно налягане, студено време. Всичко това има значение за честотата на пристъпите. „Честотата на пристъпите е вариабилна. При някои пациенти е възможно пристъпите да бъдат от 1-2 на няколко месеца, при други – 3-4 пристъпа в 1 месец. В зависимост от тази честота се определя и терапевтичния подход. Един пристъп може да продължи от 4 до 72 часа.“
Терапевтични подходи
Терапията при това заболяване се разделя на 3 основни групи. Първо – да се контролират рисковите фактори, което зависи от нас. Да се избягват ситуации, които могат да предизвикат криза – алкохол, тютюнопушене, определени храни – различни видове сирене, шоколад, какао. Вторият аспект е третирането на мигренозния пристъп. „Често при мигрената има предвестници. Пациентите имат зрителни усещания, които предшестват силното главоболие. Важно е в този момент да се предприемат мерки, за да не се разгърне пристъпът и да не нарасне интензитетът на главоболието. Пациентите разпознават тези симптоми и могат да вземат препарат от групата на нестероидните противовъзпалителни средства. Държа да отбележа, че аналгетиците нямат особено добър ефект при този тип главоболие. Често хората злоупотребяват с различни видове аналгетици, което само по себе си е предпоставка за усложняване на главоболието без да се постига оптимален ефект. Могат да се приемат и лекарства против повръщане от групата на антиаметиците.
Третият аспект е хроничната терапия – т.е. профилактиката на мигрената, чиято цел е да се разредят пристъпите, и когато възникне пристъп той да бъде с по-лек интензитет.
Тази профилактика се назначава, когато са налице 2 или 3 пристъпа в рамките на 1 месец като честота. В тези случаи медикаментите, които се предписват са по-различни по преценка на специалист-невролог. Заболяването е хронично и в по-голяма част от случаите се изисква постоянен прием на медикаменти, назначени от невролог“.
Препоръки
Хората, които имат този проблем най-напред трябва да посетят невролог. Да се направят необходимите изследвания и да се избягва прекомерната употреба на аналгетици, смесване на лекарства, преди да са посетили предварително специалист за консултация.
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
Д-р Нейко Нейков е невролог в Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Завършил е МУ – София през 2011 г. Професионалните му интереси са в областта на доплеровата сонография, нарушения съня и бодърстването, интервенционалната неврология, синдроми на централна и периферна болка, множествена склероза,..
Д-р Борис Илчев е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания -..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. Декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
В Международния ден на милосърдието и "Лекарите в света за мир", честван по решение на Изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война” в ефира на Радио Благоевград гостува подполковник д-р Людмил Караканов от Военномедицинска академия. Той е участвал в пет мисии зад граница, четири в Мали и една в..