В РИМ-Благоевград откриха изложба, посветена на Кузман Шапкарев

В навечерието на Деня на народните будители, който отбелязваме на 1 ноември, в Регионалния исторически музей – Благоевград бе открита изложба, посветена на 190 години от рождението на именития български възрожденец Кузман Шапкарев. Експозицията е дело на доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания към БАН и Народно читалище „Кузман Шапкарев“ – София.

  Изложбата представя факсимилета на документи, материали и снимки от живота и делото на видния български възрожденец, фолклорист, писател и етнограф. Проследява живота и творческия му път.

  Пред ученици от Седмо основно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград уредникът в музея д-р Елена Чалгънова открои най-големите заслуги на Шапкарев, свързани с 30-годишната му практика като учител, която упражнява всеотдайно в различни градове на географска област Македония – Струга, Битоля, Кукуш, Прилеп, Солун. Негова е идеята за създаването на прочутата Солунска българска мъжка гимназия, на която е и първия директор. Въвежда българския език в учебния процес, съставя учебници. Заедно с брат си Петър отваря печатница в Солун и в нея отпечатва учебници и помагала.

  Д-р Чалгънова посочи, че най-известен за широката публика Кузман Шапкарев е със своята дейност като фолклорист и сборника „Български народни умотворения“, който е в 6 тома. Идеята е чрез представения фолклорен материал от различни географски области, той да докаже преобладаващо българското присъствие на българите в географска област Македония. Регионалният исторически музей в Благоевград притежава екземпляри от първите издания на тези сборници, някои от тях са включени в постоянната експозиция на музея.

  Като вещ познавач на миналото, обичаите в бита на населението отстоява езика, самосъзнанието и църковната независимост на македонските българи. Пише и обнародва хиляди страници с историко-географски описания на местности и градове, биографични изследвания за Димитър и Константин Миладинови, исторически данни за Възраждането в Македония.

  Авторите на изложбата посочват, че родолюбивият дух на народния будител от Охрид сякаш и до днес не е престанал да витае над Македония, Тракия и Мизия и особено над неговите родственици и последователи, разпръснати по различни градове, държави и континенти. Независимо от своята „стара“ или „нова“ национална принадлежност, култура, език и вяра – едните би трябвало да припомнят, а другите да научат и да знаят изречените преди повече от 100 лета негови слова, останали като завет за поколенията: „… ние, славяните в Македония, българи сме били и такива желаем да си останем. Нови кумове да ни прекръщават не искаме…“