Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя, открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва? 

Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в Историческия музей в Петрич.

Първата мраморна скулптура е на един от двамата внуци на първия римски император - Октавиан Август, които той е осиновил и обявил за свои наследници.

Потвърдено е времето, в което е създадена статуята - първите години от новата ера.

"Най-важното е "да заковеш" кога е създаден един артефакт, за да може след това в този период от време да търсиш паралели кой е този човек. Защото неговото лице е много персонално, индивидуално е, но не е от най-популярните – със сигурност не е император, иначе щяхме много бързо да го разпознаем", пояснява ръководителят на разкопките проф. Людмил Вагалински.

Статуята, открита на 3 юли в канала на Хераклея Синтика, не е на Бог Хермес, както се смяташе отначало, но е обожествена като него.

"Това се прави след смъртта на съответния човек. По този начин той се героизира. Хермес води душите на мъртвите, една от неговите функции е тази", разказва проф. Вагалински.

В стесняването на кръга от предположения учените стигат до извода, че става дума за персонаж от времето, в което е управлявал Октавиан Август, че е от елита на ранната Римска империя и вече е бил починал.

Учените са направили обстоен сравнителен анализ с други скулптури от античността, сходни с откритата в Хераклея Синтика. Така постепенно са отпадали хипотези.

Разказът ни отвежда до семейната история на първия римски император Октавиан Август, неговата единствена дъщеря Юлия, омъжена за най-добрия му генерал Агрипа и двамата им сина - Гай и Луций, осиновени от императора.

"Става дума за двама братя, които са римски принцове и са внуци на император Октавиан Август, синове на единствената му дъщеря. Толкова много е държал на тях, че лично ги е обучавал да четат, да плуват, дори да имитират неговия почерк. Те са неговото бъдеще, те са отрупани с почести твърде млади. Гай се справя много добре и като пълководец, воюва в Мала Азия, Армения, Персия. Получава рана и, за голяма изненада на своя дядо, тази рана той я подценява и умира от инфекция, в 4-та година след Христа. По-малкият – Луций, неочаквано за всички умира пак от болест, две години преди по-големия си брат, няма още 18 години, 2-ра година след Христа. В много кратък интервал от време. Когато умират тези две млади момчета, започват да им произвеждат статуи, надписи, чествания из цялата империя", посочва проф. Людмил Вагалински.

"Дали е Луций, дали е Гай – те са кръвни роднини, приличат си, а скулпторите от своя страна внасят своя почерк и не всичко е 1:1. Но датировката е сигурна, иконографията също. Най-близките, най-възможните са тези двама братя. Дали е Луций или Гай, ми е трудно да кажа. Огромен късмет имаме – в България нямаме такива изображения. Толкова ранни, толкова добре запазени. И затова по света реагираха толкова бързо!"