Започва страстната седмица

Страстната седмица, наричана още Седмицата на страданията, е най-свещеното време в православния календар. Тя започва веднага след Цветница и завършва с Възкресение Христово. Всеки ден от тази седмица има своето духовно значение и е наситен с дълбоки християнски традиции, които българите спазват от векове.

Велик понеделник – денят на Божията справедливост

Седмицата започва с напомняне за божествения съд. Според Евангелието, Иисус Христос влиза в храма и изгонва търговците, като символ на борбата срещу лицемерието и алчността. В този ден вярващите се стремят към вътрешно пречистване и покаяние.

Велики вторник – ден за нравствена самооценка

На Велики вторник се припомня припомня как Христос изобличава фарисеите, садукеите и книжниците, проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Той разказва притчите за почит към Цезаря и за възкресението на мъртвите, както и за Страшния съд и края на света. Христос прави и пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Велика сряда – предателството на Юда

На този ден се отбелязва решението на Юда Искариотски да предаде Иисус за 30 сребърника. Денят е белязан от скръб, покруса и смирение. Според обичая, не се вършат тежки домакински работи. Много хора постят строго и не излизат на веселби.

Велики четвъртък – Тайната вечеря и боядисването на яйцата

Велики четвъртък е един от най-важните дни в Страстната седмица. На него Иисус Христос извършва Тайната вечеря, установява светото причастие и бива заловен.
По традиция рано сутрин се боядисват великденските яйца – първото задължително е червено и се изписва с кръст. С него се благославят децата и къщата. В някои региони се замесва и великденският хляб – козунакът.

Велики петък – разпятието и смъртта на Христос

Най-тъжният ден в християнството. Христос е разпнат на кръста и погребан. В този ден не се бие камбана – църковните звуци са заменени с тъжен дървен траурен удар.
Християните минават под „плащаницата“ – коприненото платно, символизиращо гроба на Христос, за здраве и покаяние. Забранено е всякакво готвене, чистене и миене – денят е посветен на съзерцание и молитва.

Велика събота – очакване на Възкресението

Ден на тишина и подготовка. Тялото на Христос е положено в гроба, а вярващите се подготвят за празника. В много домове се пече агнешко и се приготвят козунаци. Вечерта започва Възкресенското богослужение – тържествено, със свещи и песнопения, което кулминира в полунощ с вика „Христос Воскресе!“.

Великден – Възкресение Христово

С настъпването на неделята започва радостта от победата на живота над смъртта. Яйцата се чукат, християните се поздравяват с „Христос Воскресе!“ и „Воистина Воскресе!“, а трапезата е богата и празнична.

Страстната седмица не е просто част от календара – тя е духовен път. Традициите, съхранени в българския народ, показват колко дълбоко вкоренени са вярата и надеждата, които свързваме с най-големия християнски празник.