Отлагането на свободния пазар на ток за бита – какви ще са ефектите за българите?

Либерализацията на пазара на електроенергия за бита, т.е. битовите потребители да излязат на свободната борса на ток, на която от години са предприятията, се отлага. Поне засега.

Реформата трябваше да влезе в сила от 1 юли тази година и то след първоначално отлагане с 365 дни от страна на депутатите през миналата 2024 г. В крайна сметка, поне на първо четене, Народното събрание прие: либерализацията на битовия ток се отлага, но все още неясно докога.

Предложенията по въпроса бяха три – две от управляващите партии и едно от опозицията. БСП предложиха периодът на отлагане да бъде 2 години, "Има такъв народ" искат той да е 5-годишен, а "Възраждане", чието предложение бе отхвърлено, искаха още десетилетие напред цените да останат фиксирани. В крайна сметка преди второто четене на законовите промени ще се търси компромисен вариант между първите две предложения.

Основната причина за тези политически ходове е преобладаващото обществено мнение против либерализацията и страховете на много експерти, че тя може да доведе до рязко повишаване на цените на тока. От друга страна обаче тя е условие към България, за да получи финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост и страната ни още преди години е поела ангажимент към Европейската комисия да въведе свободен пазар за бита. Тоест това е предпоставка за санкции от страна на Брюксел.

Какви ще са последствията от решението на народните представители? Попитахме енергийния експерт, председател на Българския енергиен и минен форум и бивш депутат Иван Хиновски.

Иван Хиновски

"За степента на готовност на нашата енергетика и системата това е стъпка, предпазваща от бърз ръст на цените за бита. Защото въпреки че цените на борсите в Европа спадат и са устойчиви, това неминуемо ще причини един ръст на цените с 10-15%. Стъпка в правилната посока е, 1 или 2 години не са фатални, но това е един негативен знак към Европа", посочи експертът.

При добър подход от страна на българските управляващи и добра обосновка на това, защо отлагаме прехода към свободен пазар, санкциите от Брюксел може и да ни се разминат, смята Иван Хиновски.

"Зависи до голяма степен от начина, по който ще се обоснове. Ако това бъде използвано като аргумент – България е в един преходен процес на много тежки инвестиции – ПАВЕЦ "Чаира", нови ПАВЕЦ, изграждане на фотоволтаици, нови ядрени мощности… Европейската комисия би го разбрала. Не е изключено обаче да ни бъде открита и наказателна процедура."

ПАВЕЦ „Чаира“

В крайна сметка излизането на свободния пазар е една позитивна стъпка, категоричен е енергийният експерт и добавя: "Преди това обаче е необходима масова информационна кампания на населението за това, как да ползва оптимално предимствата, които освен това притежава той. Но най-важното – да се създаде механизъм за компенсиране на енергийно бедните."

"Това забавя внасянето на справедливост в отрасъла. Ние продължаваме да помагаме на едни много богати хора с поддържането на ниски цени на всички. В същото време тези хора, които би трябвало и биха могли да плащат много по-ниски цени след като се въведе този механизъм за компенсиране на енергийно бедните домакинства, продължават да плащат много по-високи цени. Замисълът е внасяне на социална справедливост в обществото", аргументира се защо свободният пазар в крайна сметка е по-добрият вариант председателят на Българския енергиен и минен форум.

Повечето хора, установяваме с импровизирано допитване, не са запознати особено с въпроса.

"Не се притеснявам, защото не съм запознат и нямам право на мнение по въпроса. Може би ако знаех подробностите, щях да се изкажа", не е навътре в темата Емил.

Други пък, като Александър, подхождат с чувство за хумор.

"Не се притеснявам, защото имам свещи в къщи."

Срещаме обаче и Антон Начев, на 30 години, но вече доктор по политически науки от Софийския университет.

"Либерализацията на пазара е едно нормално икономическо явление, което в демократичните държави работи като един установен процес. И се надявам България да затвърди тези принципи, които ги имаме по принцип."

Младият човек не се притеснява и от възможно повишение на цените на тока.

"Хипотетично това би било възможно, не мисля, че това, което ще достигне до крайните потребители, ще бъде усетено от тях като рязко повишение на цените. А и в крайна сметка може да видите статистиката от Евростат и Европейската комисия, според която доходите на хората, малко или много, се повишават на обща база",оптимист е Антон.

В крайна сметка – да, наистина е нужна информационна кампания по въпроса от страна на държавата, както показа и скромното ни проучване. Нужна е и политическа воля. А какво ще решат окончателно депутатите – дори и те към момента не са наясно. В двуседмичния период преди законопроектът да влезе на второ четене, следва да се изчистят ключови моменти – както и за какъв срок ще се отложи либерализацията, така и механизмът за определяне на енергийна бедност. Предвижда се и вече не директно КЕВР, а Министерски съвет след доклад от енергийния регулатор да определя крайните цени.