Следи от живот отпреди 8000 години открити край Брежани

В района на сгушеното в подножието на Пирин село Брежани, община Симитли, археолози работят по разкриването на едно от най-древните праисторически селища на Балканите. Открито в местността Равен, селището датира от периода между 5900 и 5700 години преди Христа, което го прави свидетелство за най-ранните заселвания в този край на България. Сондажните проучвания на терена започват още през 2009 година, а събраните до момента данни сочат, че първите обитатели на това място са избрали локацията неслучайно. По думите на археолога Малгожата Гребска-Кулова, регионът е бил ключов заради пресичащите се древни маршрути между трите големи реки – Струма, Места и западната Вардар. Смята се, че заселниците са пристигнали от север, от долината на Горна Струма.

Уредникът в Регионален исторически музей – Благоевград Галя Вандева показа и разказа пред репортер на Радио Благоевград, че едно от местата, обект на проучване, е къща, която се изследва от 2023 година. „Тук намерихме едно огнище, можете да видите тази опалена глина, която е с пръст отгоре. Има камъни, които са подложката на въпросното огнище. През 2023 година намерихме два малки съда, които бяха поставени с дъната надолу. Тази година, когато продължихме да проучваме жилището, се оказа, че тези два съда, са били точно върху огнището. Друго интересно нещо, което открихме е един каменен хаван, който е бил поставен така от праисторическите хора. Открихме и три овъглени дъски, които показват, че е имало рафт, който е бил закрепен за западната стена“, допълни Галя Вандева.

При разходката в къщата се виждаха ясно следи от заселниците и тяхното ясно обособяване на пространството за живот. При извършването на стратиграфията е отчетено и как са се напластявали руините. При разкопките е открита и каменна тесличка в къщата, която показва дейност. Каменните инструменти, които са намерени - сечива, брадви, тесли, длета, показва активна дейност в селището. Култовите фигурки и култови масички са рядкост за селището. Разкопките на жилището показват ясно как е бил организиран домът на праисторическите заселници в местността „Равен“.

Разкопките приключват, но следващата година ще продължат с нови пластове и изследване в дълбочина. Опожареното селище е запечатал само ранният неолит, който може детайлно да се характеризира. Хронологическите рамки са 5900-5700 г. пр. н.е.

„Интересно е, че първите заселници са дошли от север, а не от юг. Нормално се приема, че първите земеделци се движат от юг, от Северна Гърция, използват реките и продължават на север. Но тук, керамиката ни показва, че тези хора са дошли от север, от Горна Струма, там се развива една култура „гълъбник“ – абсолютно същите форми, начин на украсяване на съдове, намираме и тук“, допълни археологът Малгожата Гребска-Кулова. Към този момент обаче остава загадка как е било намерено мястото в близост от село Брежани.

Праисторията по българските земи е уникална. България има богата история и не всяка държава в Европа може да се похвали със заселници от 7-мо хилядолетие преди Христа, споделят още археолозите. Работата им ще продължи с обработване на събраните данни от обекта в местността „Равен“, което изисква много детайлна и подробна документация. След отчет пред Министерството на културата и в началото на 2026 година пред Национален археологически институт с музей при БАН. След приемане на отчетите ще се кандидатства за ново финансиране и разрешение за продължаване на изследването на обекта край Брежани.