Малка Богородица е

Православната църква чества днес празника Рождество на Пресвета Богородица (Рождество Богородично). 

Рождество Богородично е един от трите най-големи празници, посветени на Богородица, и е сред 12-те най-големи Господски празници в календара на Църквата.

Пресветата Дева Мария се родила в галилейския град Назарет от праведните Йоаким и Анна.

Йоаким бил от царския род на Давид, а Анна – от свещеническия род на Аарон. Те нямали деца и се молили на Бога за рожба.

Свещеното предание разказва, че веднъж, когато Йоаким отишъл в планината, за да се помоли, Анна влязла в градината. На едно дърво тя видяла гнездо, а в него чуруликали малки пиленца. Тогава Анна със сълзи на очи отправила молитва към Господа да я зарадва с чедо и обещала, че като стане това, тя ще го посвети на Бога.

На един голям празник Йоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че бил недостоен като бездетен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.

Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Йоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят.

Това той известил и на Анна и ѝ казал да иде в Иерусалим и при "златните порти" да намери мъжа си, който ще я очаква. Там те се срещнали и споделили радосттта от ангелското известие.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

Названието "Богородица" е утвърдено на Третия вселенски събор през ІV век.

Оттогава започва и утвърждаването на почитането на Божията майка като пазителка на човешкия род и на майчинството.