Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Румен Стоилов дм:

У нас има модерна стратегия за лечението на ревматичните заболявания

3
Проф. д-р Румен Стоилов

Проф. д-р Румен Стоилов дм е водещ български  специалист по ревматология и  възпалителни ставни заболявания. Председател е на Българското дружество по ревматология и на борда по ревматология към УС на БЛС. Началник на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Софиямед“.

На 12 октомври отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Това е глобална инициатива, началото на която е поставено през 1996 г. Нейната цел е да повиши информираността за ревматичните и мускулно-скелетни заболявания и за влиянието им върху живота на хората, засегнати от тях, техните близки и обществото като цяло.

В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград проф. д-р Румен Стоилов  коментира ревматичните заболявания – симптоми, диагностика, лечение.

Има повече от 150 различни вида ревматични заболявания, включително остеоартрит, ревматоиден артрит, лупус, болест на Бехтерев, Синдром на Сьогрен, васкулит, подагра, склеродермия и други. Ревматичните заболявания могат да засегнат всички хора, независимо от възрастта и пола, въпреки че жените се разболяват по-често от мъжете.

Признаци и симптоми

Болката най-често се определя от страдащите като артрит, но артрита е един синдром, който включва няколко симптома – болка, оток, затопляне, зачервяване и увреждане функцията на ставата. Артритът обхваща няколко стави – възможно е и една става. Ако е налице само болка, обикновено това е болка, която е характерна при т.нар. дегенеративни ставни заболявания, или артрозната болест – шиповете.“ – посочи проф. Стоилов. По думите му много е важна характеристиката на ангажирането на ставите – ако е засегната една става, тогава се мисли за подагра. Когато са засегнати много стави – е възможен полиартрит. Полиартритите също могат да бъдат много видове, но най-разпространения у нас и по света е ревматоидния артрит, който засяга основно малките стави, както и големите. Засягането е симетрично – както на единия, така и на другия крайник. Има и специфични имунологични белези, по които специалистите поставят диагнозата ревматоиден артрит.

Причини

  Ревматоидният артрит  е автоимунно заболяване. Медицината все още не може да обясни как започва този процес. Налице е генетично предразположение -  по-голяма е честотата на  заболяването при фамилии, в които има боледували от ревматоиден артрит.


Диагностициране на ревматичните заболявания

„Преди 10-15 години поставянето на диагнозата закъсняваше за почти всички видове артрити, но с развитието на ревматологичната наука се създадоха нови критерии за ранна диагноза при възпалителните ставни заболявания и ние в това отношение сме доста напред. Например имаме нови критерии за ранна диагноза на ревматоидния артрит, Анкилозиращ спондилит – Болест на Бехтерев/, на псориатичния артрит. Това е напълно в духа на нашата работа и терапевтична стратегия да започваме ранно и агресивно лечение, за да не се допусне увреждане на ставите и инвалидизация на тези хора“.

Лечение

Най-важният момент е да бъде поставена правилната диагноза, за да започне лечението.  Ревматичните заболявания често пъти преминават от едно в друго. Това създава известна несигурност в пациента, че лекарите не могат да поставят диагнозата, но това е естествения ход на тези заболявания. Имаме изработени национални и европейски ръководства, които предоставят една много модерна стратегия при лечението на тези болни. Най-напред започваме с конвенционалните антиревматичи лекарствени продукти. След като се изчерпи възможността на това лечение, се преминава към т.нар. втора линия на болестопроменящи антиревматични медикаменти, които са нова група лекарства. Биологичните са от 25 години, JAK-инхибиторите са от 10 години, но те коренно промениха нашите възможности да лекуваме тези пациенти. При по-голямата част от пациентите постигаме ремисия – пълна ремисия или ниска болестна активност. Това означава, че създаваме възможности възпалителния автоимунен процес да не уврежда ставите при тези пациенти. Подчертавам големия успех, който постигнахме при лечението на  Бехтеревата болест. Първо, защото имаме съвременни методики при поставянето на тази диагноза. Второ, чрез биологичните лекарствени продукти и JAK-инхибиторите, за първи път можем да провеждаме патогенетично лечение на тези болести, а не симптоматично.

  Биологичното лечение не е панацея, а част от комплексния подход при лечението. Няма лекарствен продукт, който 100% да потисне възпалителния автоимунен процес, но то е част от нашата терапевтична стратегия. Има случаи, когато болните да не реагират на лечението достатъчно добре – да постигнем ремисия и ниска болестна активност. Тогава терапевтичната схема е доста по сложна. Има създадени гайдлайни, в които са посочени индикациите за включване на определено лечение, както и такива, при които това лечение не може да започне. Внимателно обсъждаме пациентите и предлагаме такова лечение, едва след като сме убедени, че няма противопоказания за провеждането му“.


Ревматичните  заболявания  се обострят през есента

Всички ставни заболявания се влияят от промените на времето. През студените сезони зачестяват оплакванията на хората. Понякога се и влошават, защото често пъти се инфектират с вирусни или бактериални инфекции, които допълнително от своя страна могат да доведат до влошаване на ревматичните заболявания.

Превенция

„Ревматоидният артрит и възпалителните ставни заболявания като автоимунни заболявания са с неизвестна причина. Т.е. ние не можем да провеждаме т.нар. първична профилактика. Но как можем сами да си помогнем? Най-напред при симптомите е незабавно да се потърси личен лекар и най-вече ревматолог. Защото много често пациентите отиват при физиотерапевти, ортопеди, невролози. Вторият важен момент е да се направят всички онези изследвания, които сме посочили. Една част от тях са в компетенцията на личните лекари, други на ревматолозите, които са много добре подготвени,  и да бъдат насочени на правилното място. Двигателната активност е много важен момент. С нашето лечение потискаме автоимунния процес, възпалението, болката, отока и насочваме пациентите към кинезитерапия, към лечебна гимнастика, които са част от нашата лечебна програма“.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова

Кучешката тения – паразитоза със сериозни последици

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по "Инфекциозни болести", а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по "Медицинска паразитология"...

публикувано на 15.10.25 в 14:06
Д-р Борис Илчев

С модерните ендоваскуларни техники помагаме на пациенти с хронична венозна недостатъчност

В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...

публикувано на 02.10.25 в 09:48
Доц. д-р Красимира Христова

Сърцето дава достатъчно знаци при проблеми

29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..

публикувано на 30.09.25 в 14:53
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова

Чикунгуня – все по-често срещана инфекция в контекста на климатичните промени

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..

публикувано на 24.09.25 в 11:18

Синдромът на неспокойните крака нарушава качеството на живот на пациентите

Д-р Нейко Нейков е невролог в Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Завършил е МУ – София през 2011 г. Професионалните му интереси са в областта на доплеровата сонография, нарушения съня и бодърстването, интервенционалната неврология, синдроми на централна и периферна болка, множествена склероза,..

публикувано на 23.09.25 в 13:53
Д-р Борис Илчев

Диагностицирана навреме периферна артериална болест може да спести операция

Д-р Борис Илчев  е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания -..

публикувано на 12.08.25 в 10:33
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова

Денга – сериозната заплаха, пренасяна от комари

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. Декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..

публикувано на 08.08.25 в 13:38