Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нов дебат тази вечер във Френския институт в рамките на "Срещи на бъдещето"

Ще живеем ли на други планети

Утопия ли е човешката колонизация на космическото пространство?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

От 70 години с роботи и други инструменти, дори космонавти, се опитваме да изучаваме Космоса. Той присъства в метеорологията, GPS системите, земеделието, военните. Това заяви в предаването "Хоризонт до обед" Пиер Дросар, ръководител на научни изследвания към Парижката обсерватория, в отговор на въпроса дали сме по-близко до звездите и до това човечеството да живее и да използва Космоса.

Въпросът дали има нужда от човека в Космоса и докъде могат да ни помогнат роботите за завладяването му, остава отворен. Проблемите са от няколко естества. Първият е дали човешкият вид е адаптивен към този вид „разходки“ и мисии. Срещу това стоят и едни огромни разходи. Съществува и един друг проблем – космическата радиация. Земята ни защитава от тях. Дори на Международната космическата станция космонавтите са сравнително добре защитени. Проблемите са свързани с рисковете за здравето, промишленото производство и цената.

Йорданка Семкова, д-р на физичните науки в Института за космически изследвания и технологии към БАН, коментира изследванията за космическата радиация:

Известно е, че в Космоса космонавтите получават радиационни дози стотици пъти по-високи от тези, който получават хората на Земята. Съществуват норми за космонавти и астронавти, които не трябва да бъдат надвишавани. Продължителността на полетите се изчислява и спрямо този фактор. Нашите и чужди изследвания показват, че при полет до Марс само по пътя до там и обратно космонавтите и астронавтите ще получат между 65 и 70 от максимално допустимата им за цялата им кариера доза.

Йорданка Семкова коментира и въпроса дали има малки и големи държави, когато говорим за космически изследвания: 

Научните изследвания в Космоса са сфера на широко международно сътрудничество. То дава възможност на малки страни като България да участва в космическите изследвания. България участва в космическите изследвания от началото на космическата ера през 1950 до ден-днешен, поставяйки свои научни експерименти и изследвания в Космоса. Първият български научен прибор в Космоса беше изпратен през 1972 г. Той изследваше космическата плазма. Първата междупланетна мисия, в която България участва, беше "Венера Халей" към Венера и Халеевата комета. Днес България участва активно в изследвания на Международната космическа станция в областта на радиационните изследвания, но и също електромагнитната обстановка, материалознанието. Последното ни участие беше в проекта "Екзомарс" на европейската и руската космическа станция. В момента "Екзомарс" е в орбита около Марс. Там лети и български радиометър. Готвим се за участие в "Екзомарс 2020".

Цялото интервю на Ирина Недева с Пиер Дросар и Йорданка Семкова можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Два валяка са били опожарени на бул. "Захари Стоянов"

Две машини за асфалтирани са изгорели рано тази сутрин, собственост на частната фирма, осъществяваща ремонтни дейности в пътната отсечка. Те са се намирали в района на светофара на "Капчето". От пожара малкия валяк е напълно унищожен, а са нанесени материални щети по големия валяк. Това потвърди за БНР Бургас началникът на регионалната служба „Пожарна..

публикувано на 09.05.19 в 09:44