Биопроизводители от Странджа искат смяна на модела за планиране и управление на региона (ОБНОВЕНА)

Биопроизводители от региона на Странджа обсъдиха възможностите за смяна на модела за планиране и управление на такива региони в страната. Според тях липсват условия за развиване на малките бизнес инициативи. След Странджанския манов мед, защитено наименование за произход предстои да получат също пчелният цветен прашец и Странджанският чай. 

Промяната може да стане чрез Териториални агенции за планиране и финансиране на местното развитие и в частност на селските райони какъвто е Странджа. Това каза Манол Тодоров, производител на Странджански манов мед:

"В началото на годината исках да инициирам среща между едната страна производители на продукти със защитено наименование на произход, а от друга заинтересованите държавни институции. Тази среща не се състоя, сега ще се оправдаваме с пандемията от Ковид-19. Когато говорим за Странджански манов мед, говорим за пет общини - Царево, Малко търново, Созопол, Приморско и Средец. Няма как да се развива поминък в Странджа без да има условия за това. Няма как да липсват пътища за да отидем до пчелините си и да развиваме някакъв бизнес. Този продукт не го регистрираме само за нас. Целта е, който прекоси границата на България и влезе в страната да знае, че в района на Странджа има такъв продукт. Това е визитка на Странджа и визитка на България. Имаме идея от един продукт да имаме две защитени наименования за произход, едното е мановия мед, а другият е пчелен цветен прашец."


И в момента има голямо търсене на Странджански пчелен цветен прашец, но от нас зависи като биопроизводители да се обединим и да сформираме група, за да може да получим защитеното наименование за произход и за него. 

Странжанският чай също предстои да получи такова наименование, каза производителят  Киро Проданов:

"Вече е готово заявлението и да го подадем, до една година ще получим защитено наименование"

Всички сме наясно с обезлюдяването на Странджа, но нямаме инфраструктура и условия, допълни той

"Може да имаме къщи, леглови бази или лагер, но като нямаме канализация и поглед за развитие на региона от страна на институциите. Нека да акцентирам върху основния въпрос, че трябва да има Търговски информационен център на местните инициативни групи и създаване на регионална програма за развитието на Странджа и на малките бизнес инициативи.", посочи Киро Проданов. Той допълни, че точно такава регионална програма липсва. 

Според местната власт:

Всички обичат Странджа, но не достигат средства за да се финансират проекти, които да направят този регион пивлекателен за бизнес. В това е категоричен  кметът на Община Малко Търново Илиян Янчев:

"По всяка една от програмите кандидатстваме, винаги сме отрязани заради двете причини - малък брой жители и малка безработица. Трябва да имаме 14% безработица, те повечето са пенсионери, как да имаме безработица. Брой жители, когато ни режат по тази причина, ясно е, че жителите ще стават още по-малко. Трябва Министерството на земеделието да има една програма, която да подпомага хората за да развиват бизнес."

Нужно е да се обединят усилията на всички за да се развива биопроизводството, но и да има субсидия от държавата, допълни Илиян Янчев:
И  петте общини в регионА трябва да обединим усилия, каза Георги  Пинелов, председател на Общинския съвет в Созопол:

Представител съм на местната власт, но съм и човек, който идва от частния сектор. Ние както производителите на манов мед, на странджански чай и на всички останали продукти, които се произвеждат в района на Странджа, опитмаве се да държим добро ниво, но е много трудно. Каквото мога ще помогна като представител на местната власт. Макар и в края на сезона открихме туристически център. Тази година макар и за кратко се случи. Странджа е уникална планина,  с много предимства, а като дзържава не успяваме да я използваме добре, дори и да я презентираме достатъчно добре"

Друг проблем е и липсата на кадри в туризма, дори и за този регион в Странджа, посочи още Георги Пинелов. 

Чуйте повече в звуковите файлове: