Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1-2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръг.
Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България, разрешен с Руско-турската Освободителна война.
Кунка Неделева, директор дирекция „Музеи“ в Община Копривщица, разказва за подготовката в “Нашият ден“:
“Тази година, както всеки път, в Копривщица ще бъде отбелязана великата дата. Цикълът от тържества, посветен на 145-годишнината от Априлското въстание, започва още днес във възрожденското градче.
На историческия площад "20 април" среща ще си дадат Фондация „Васил Левски“, в лицето на председателя ѝ – проф. Пламен Павлов. Представители на Сдружение “Тодор Каблешков“. Академичният състав и Студентския съвет на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков“ и гражданите на Копривщица.
Ще поднесем венци и ще се преклоним пред величието и саможертвата на всички онези велики българи, пожертвали живота си за България.
Тази година в Копривщица е посветена не само на 145-годишнината от избухването на Априлското въстание, но и на 170 години от рождението на най-светлия български апостол на това въстание – Тодор Каблешков.“
Близо 60% от възрастните и една трета от децата в света ще бъдат с наднормено тегло или затлъстяване до 2050 г., ако правителствата не вземат мерки, показват данните на ново мащабно проучване. В изследването, публикувано в медицинското списание Lancet, са използвани данни от 204 държави, за да се очертае мрачната картина на едно от най-големите здравни..
Общинският съвет в Бургас ще проведе извънредно заседание по искане на кмета Димитър Николов. Поводът е да се разгледа негова докладна записка, която трябва да бъде одобрена, за да се реализира важна инвестиция за града. Проектът е пряко обвързан с реализирането на инвестиционна инициатива на „Електра Транс Глобъл" ООД за изграждане на хангарен..
Земеделски производители от крайграничната община Болярово настояват да бъде променен срокът за почистването на ливади и пасища. Рискът от пожари в региона е изключително висок, категорични са и от общинската администрация. Вероятна причина за големите пожари през лятото на миналата година, в землищата на селата Воден и Крайново е почистването на..
С ритуал по издигане на националното знаме Сливен отбеляза 147-години от Освобождението на България от османско иго. Негово Високопреосвещенство сливенският митрополит Арсений отслужи благодарствен молебен за здраве и добруване на българския народ. Венци и цветя в знак на признателност бяха положени пред паметника на войводата Хаджи Димитър и..
Граждани на Болярово развяха националния флаг по повод 147 години от Освобождението на България от Османската империя. И големи и малки боляровци поднесоха венци и цветя пред паметника на освободителите, за да почетат паметта на загиналите български и чуждестранни войници. Всички присъстващи паднаха на колене в знак на уважение и дълбоко преклонение..
Тържественият ритуал започна с патриотичните и въздействащи слова на Пламен Каров, който бе водещ на събитието. Учениците от СУ „Христо Ботев“ Камено представиха емоционален рецитал със стихове и части от историята по подобаващ начин, и с дух на национална гордост. С празничен дух и патриотични песни в програмата участваха и малките възпитаници на ДГ..
С тържествено издигане на националния флаг под звуците на химна на републиката, несебърската общественост отбеляза 147 години от Освобождението на България, съобщиха от пресцентъра на Общината. „Поздравявам Ви с годишнината от славната дата на българската свобода. Нека ние, по примера на предците ни, да сме обединени и активни в решенията, които ще..
Общинският съвет в Бургас ще проведе извънредно заседание по искане на кмета Димитър Николов. Поводът е да се разгледа негова докладна записка, която..
С тържествено издигане на националния флаг под звуците на химна на републиката, несебърската общественост отбеляза 147 години от Освобождението на..
Закриват кариерата край Каменар, община Поморие. Това дава възможност за ново развитие на региона, съобщават от местната администрация. Министърът на..
Ясно
Разкъсана облачност