Корал - бъдещ резерват или поправяне на стари грешки

Плажът Корал и местността зад него става част от мрежата Натура 2000. Очаква се район от близо 106 хектара да влезе в разширението на Защитената зона Ропотамо. Местни жители и собственици на имоти се притесняват, че никой не е потърсил мнението им и че няма да могат да ползват земите си както преценят.

А откъде тръгва началото на този казус?

Плажът Корал и земите зад него отдавна са били планирани да се включат в екомрежата Натура 2000. Преди присъединяването ни към ЕС обаче те бяха изключени заради различни инвеститорски интереси, пояснява Спас Узунов от Българската фондация Биоразнообразие. Още в периода 2005 – 2006 г. всички дюни и местообитания бяха картирани и предложени на евроинституциите, но трите плажа Корал, Иракли и Карадере бяха изключени, разказва той. Това, категоричен е Узунов, е грубо нарушение. Тези местообитания бяха потвърдени и през 2013 г, добавя екологът. Затова сега не се извършва нещо ново, а просто се довършват поети от нас, като страна, ангажименти, категоричен е Спас Узунов. Нещо, което трябваше да направим още през 2007, посочва той. Предложението за включването на Корал е разгледано на Националния съвет по биоразнообазие. (вижте подробности тук) Това е консултативен орган към екоминистъра, в него влизат основно представители на държавни структури, учени и две неправителствени организации. В случая – БФ Биоразнообразие и WWF. Вносители на конкретните документи са сдружението „Балкани“ и гражданските инициативи за Корал и Карадере. Има доста налична информация, събирана през годините, както и актуална - за дюните в района, за хабитатите, за дървесните видове, посочи Спас Узунов.

„Това, което следва сега, е нашето решение ще бъде изпратено и министърът първо трябва да го приеме. След това, законът изисква, тези предложения да бъдат вкарани за вземане на решение от Министерския съвет. Като последният етап е да се запознае Европейската комисия. Там последната дума при обявяване на зона по директивата за хабитатите има т. нар. Биогеографски конгрес“, поясни той.

След това трябва да се определят режимите на въпросната зона, поясни Узунов и добави, че те нямат особена специфика:

„Собствеността при включване в Натура не се променя по никакъв начин. Не се променя и начинът на трайно ползване. Ако имаш нива – тя си остава нива. Ако имаш УПИ (урегулиран поземлен имот – б.а.). Ако УПИ-то ти е процедирано и ти имаш разрешение за строеж, това по никакъв начин не го променя. Не променяш, ако имаш ливада, лозе, поляна…“, коментира той.

Промяната ще засили единствено контрола върху бъдещи инвестиции и проекти, посочва той. За тях ще се преценява по-внимателно спрямо екологичното законодателство, но няма да ги забранява. Завареното положение си остава такова, посочва той. Тоест – никой няма да кара местните да си бутат изградените постройки. Едва, когато се обсъждат режимите на зоната ще бъдат приемани предложения и становища от общини и заинтересовани лица, посочи Узунов. Завършилата в министерството процедура изключва всякакви становища, извън чисто научните, категоричен е екологът.

А защо собственици на терени и на бизнеси в района не са толкова спокойни?

От тяхна страна вече се изразяват притеснения, че нито са били уведомени за тези процедури, нито имат яснота какво ще се случва с инвестициите им. Сава Чоролеев е управител на дружество, което има терени около ивицата и планира изграждането на ваканционен комплекс. Разбрахме по неформален път, че текат такива процедури, а от екоминистерството ни поясниха, че не били длъжни да ни уведомяват, коментира той и добави:

„Този терен, който е закупен там, той е отреден от държавата преди повече от 15 г. като терен за застрояване. Той затова е купен. И е нормално, защитавайки интересите на всички акционери, ние да защитаваме това, за което сме го закупили. Никой не ни е потърсил. Ние извършваме една процедура Оценка за въздействие върху околната среда, която ни е предписана преди години. Имаме много подробни, много детайлни доклади от групи експерти, които ги правят и които са в пълен противовес“, поясни той.

Границите на бъдещата зона вървят точно по границите на нашия имот, посочи Сава Чоролеев. Ще си търсим правата и по съдебен път, категоричен е той.

Земя зад плажа има бизнесменът Румен Караманов. От 2019 г. е преминал  екологична процедура за къмпинг с каравани и палатки.

„Имотът го притежавам от 2008 г. Беше превърнат в строително сметище в бума на строителството. Там съм го заравнил и сега предстои да го оградят и да почваме, евентуално, поставяемите обекти, без да има каквото и да е строителство. Най-близката до морето част е на 300 метра. Аз съм пуснал възражение до МОСВ и до кмета на Царево във връзка с провеждането на такава процедура, която се провежда тихомълком и по най-бързия начин“, посочи той.

Инвестирали сме в този проект и ако се наложи, ще търсим правата си по съдебен ред, посочи Румен Караманов.

От Община Царево ще коментират казуса на сесия на общинския съвет другата седмица. Екоминистерството се очаква да даде утре брифинг, на което да разяснят подробности. 

Интервюта по темата можете да чуете в прикачения файл.