Забравени български рецепти и диалекти в Интерактивна карта

Интерактивната карта е дълго обмислян проект, но е успял да се реализира в пълнота през последните 4 години. Акцентът е храната, защото тя лежи в основата на традицията и бита на всеки един народ. През последните години наблюдаваме засилен интерес именно към кулинарията. При това не само в интернет, но и много предавания в родния ефир вече са на подобна тема. Увеличават се и филмите с кулинарни сюжети. Заради засиления интерес екип на Българската академия на науките решава да насочи вниманието към нашата родна кухня.  

„Ако се опитваме да правим добър туризъм, най-добрият начин, най-добрата визитна картичка е чрез храната. Вкусовите усещания винаги вървят редом с визуалните. По отношение на българската национална кухня, колкото и условно да е това понятие, ние определено сме в дълг. Именно поради тази причина решихме да направим Интерактивната кулинарна карта. Тя е преди всичко езикова, диалектна карта, защото на нея може да се види и чуе на автентичния диалект на съответния район как се приготвя съответното традиционно ястие за него. Обединили сме две в едно – език и кулинария“, обясни ръководителят на проекта проф. д-р Ана Кочева, езиковед и ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН.

Обикаляйки в различните краища на страната, екипът открива някои интересни обичаи. „В района на Велико Търново ни приготвиха традиционния за региона дулагач. Това е вид баница, а баниците са 30 всъщност по цялата българска езикова територия. Като разновидности и начини на приготвяне – дърпани, теглени, месени, всевъзможни и с различен пълнеж. Въпросният дулагач ни го приготвиха в един сахан. Много държаха да се похвалят с него, който те притежават, който е приготвен преди повече от 100 години от ръцете на Рачо Казанджията, който всъщност е бащата на Петко Славейков“, раказа проф. Кочева.

Оказва се, че докато ние не обръщаме внимание на традиционните ни ястия, то другите страни около нас не спят. Проф. Кочева посочи, че румънците са регистрирали като свой собствен продукт – добруджанската баница.

По проекта, екипът на БАН е направил проучвания в района на Странджа, Поморие, Несебър и Еркеч. Оказва се, че на традиционната трапеза на българина, рибата е по-скоро деликатес, отколкото ежедневна храна.

Интересно е, че районът на разпространение на зелника, тръгва от Странджа и завършва в Корчанско, Албания. „Много интересен беше странджанският гювеч, който ни направиха в керамичен съд и ни показаха технологията“, допълни проф. Кочева.

Един от най-архаичните български говори е този в Еркеч. „Самите еркечани имат самочувствието и според някои историци съвсем основателно, че са наследници на Аспаруховите прабългари. Еркеч, което днес се нарича Козичино е неправилно преведено, защото тогава, когато са извършили преименуването, най-вероятно са изходили от етимологията еркек - козел. Всъщност еркеч не означава козел, а е свързано с този огромен защитен вал – Еркесия, с който Първото българско царство се е отбранявало от Византия“, разказа проф. Кочева. Като специфично ястие за региона са булгурения зелник и десерта крушим булгур.