Ученици участваха в обучението „Провери и гласувай!“ в Бургас

На обучението присъстваха младежи от 11-те и 12-те класове на бургаските училища и гимназии. На въпроси като: как проверяват дали дадена информация е достоверна, как се информират и дали се справят с това по-добре от по-възрастните членове на семействата си, те отговориха:  

"Възрастните просто взимат информация от страница, която им излиза в социалните мрежи. Ние младите сме по-любопитни за нещата, които ни интересуват и се ровим по-надълбоко в мрежата, за да разберем истината".

"Имам роднини, които поради строя, в който са живели и приемането на цялата информация за вярна, всеки пост, свързан с някаква идеология, го смятат за крайна истина. Това се проявява и при техните приятели. Има голямо значение времената, в които живее човек и как е израснал и свикнал с подхода към информацията. Дори и възрастните да успеят да отсеят информацията, повечето вярват на медиите, а основните ни медии пречупват информацията политически. Това се дължи на частните им собственици.  Най-големият проблем е, че силните пишат информацията."

"В моето семейство не се гласува - нито майка ми, нито баща ми, баба ми, дядо ми, никой. Политически теми не се подхващат в моето семейство, а аз съм заинтересована. Гласувала съм на едните избори - местните. Сега ще гласувам отново на европейските. Има и този момент, в който родителите ти не ти казват нищо. Роднините ти не ти казват нищо. Информацията ти не идва отникъде и ти сам трябва да си я намериш. В случая аз сама се опитвам да си търся информация. В някакъв момент е доста по-лесно да отсяваш вярното от грешното, защото нямаш това мнение на родители и роднини. Нямаш това влияние". 

Според Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент, трябва да се правят подобни обучения, защото Европейският съюз непрекъснато е обект на атаки от дезинформация и фалшиви новини. "Как можем да съпоставяме информацията, за да стигнем самите ние до извода кое е вярно и кое не. Мисля, че това е едно полезно качество, способност, което в крайна сметка младите хора до голяма степен имат, израствайки в свят, който е много силно дигитализиран. Това е нашето шесто обучение и финално такова. Задават ни всякакви въпроси - от историята на Европейския съюз и на европейската интеграция, през конкретни казуси, които са свързани с европейското законодателство, през конкретни членове на Европейския парламент", обясни той. 

Според Дафина Кандова, журналист от платформата factchek.bg, младите хора имат добре развито критично мислене. "Успяват много добре да разпознаят дезинформация в социалните мрежи и може би по-добре дори и от техните родители. От тези обучения, ние сме по-скоро впечатлени от това какви хора срещаме, колко са запознати. Вълнуват се от това как да разпознават дезинформация. Може би не са толкова запознати с политически теми, с политическия живот. Това е нормално за млади хора. Това не е идеята на обучение, а по-скоро да се отсява семето от плявата в каквато и да е информация. Човек трябва най-напред да си задава въпроса откъде идва информацията, с каква цел тя най-вероятно е била разпространена, къде се разпространява. Такива основни въпроси, които всеки журналист си задава, но е хубаво и всеки човек, който чете информация онлайн.  Особено при положение, че вече често се информираме от социалните мрежи, а не толкова от медиите", коментира тя.  

След около месец в Бургас, предстои среща на участниците в проекта „Училища посланици на Европейския парламент“