Природонаучният музей в София на 125 години

В далечната 1889 г. българският монарх Фердинанд подрежда в залите на двореца личната си колекция от български и тропически птици, бозайници и пеперуди. Така са поставени основите на първия български музей, днес известен като Национален природонаучен музей. Фердинанд се славел с научните си интереси в орнитологията, науката за пеперудите, ботаниката, а също и с участието си в научни експедиции из джунглите на Бразилия, в Северозападна Африка и българските земи.

Днес колекциите на най-богатия на Балканите музей за естествената история се разполагат в четириетажна сграда, специално построена за целта през 30-те години на ХХ век от сина на Фердинанд – Борис III. Тази година музеят посреща своята 125-та годишнина като един от водещите институти в областта на класическите естествени науки. През годините той неизменно е притегателно място както за възрастните, така и за децата. Повече подробности от неговия директор проф. д-р Николай Спасов:

Вярно е, сменят се епохи и правителства, а музеят продължава да съществува. Една от причините е в това, че хората имат инстинктивна потребност от природата. Ние сме създадени от нея и сме част от нея. Децата например най-непосредствено чувстват това. Другата причина е, че при нас работят хора, родени с желанието да се занимават с това и умеещи да увлекат останалите.

Не по-малко интересни от колекциите, интригуващи посетителите, са огромните научните сбирки в депата на музея, които привличат учени от цял свят, обяснява проф. Спасов. Тук работят водещи български учени в областта на археозоологията, природозащитата, изследването на прилепите, палеонтологията на гръбначните и др. Те си сътрудничат с колеги от Франция, Англия, Белгия, Гърция, Съединените щати, Русия, Китай и др.

В момента изчисляваме колекцията на музея на почти милион и половина единици. Особено внушителни са сбирките от птици и насекоми – разказва ученият. – А в колекцията на филиала ни по палеонтология в Асеновград имаме към 40 000 фосила от късния миоцен – отпреди 7-8 млн. години, когато природата на Южна Европа е приличала повече на африканската – с хоботни животни, носорози, жирафи, антилопи… Имаме и голяма сбирка, в която са представени повече от 1/3 от световните видове минерали.

Днес най-често колекциите се обогатяват с находки на учените от музея по време на участията им в експедиции или индивидуални пътешествия.

През 80-те години, например, имахме голяма зоологична експедиция в Мозамбик, откъдето донесохме много животински експонати – спомня си проф.Спасов. – Другият начин е закупуването на експонати, което е все по-трудно поради недостиг на средства. Но някога не е било така. Цар Борис е заделял средства за купуването на колекции от цял свят.

Кои са по-интересните екземпляри сред музейните експонати?

Сред нашите уникати е каролинският папагал (Conuropsis carolinensis), който днес, за съжаление, не съществува. Преди стотина години тези птици са засенчвали небето в някои части на североамериканския континент, но са били избити от хората. Днес само няколко музея в света имат такива препарирани птици. Бих споменал и българския мишевиден сънливец – невзрачно животинче, което се среща рядко на една малка територия – в Югоизточна България и Европейска Турция. При нас е представен и тюленът монах. Като дете съм виждал такива тюлени от скалите на нос Калиакра. Но днес те липсват в Черно море и няма как да се върнат – няма я храната им, плажовете, на които са излизали, местата, където са се размножавали.

Изненадите не свършват дотук. Ето какво още споделя проф. Спасов:

През тази година получихме много ценен подарък – късче от метеорит от Марс. Той е подарък от изтъкнатия геолог Дмитрий Лобанов-Ростовски, представител на древна руска аристократична фамилия, който живее в Англия. Пазим и късче от Луната – подарък от американското правителство, както и лунна проба, подарена от бившето съветско правителство.

Музеят отбелязва своята 125-а годишнина с редица интересни прояви. Сред тях е инициативата той да бъде отворен без прекъсване в продължение на 125 часа в дните от 19 до 24 август. И, както винаги увлекателно, учените ще разкажат на своите гости за това как природата разкрива пред тях своите тайни.

Снимките са предоставени от Националния природонаучен музей.