Днес е ден на национален траур в памет на д-р Желю Желев, президент на България в периода 1990 - 1997 година. Той почина в петък на 79-годишна възраст и ще бъде погребан с държавни почести. В храм-паметника "Свети Александър Невски" беше извършено и опелото и вече започна поклонението пред тленнните останки на д-р Желев.
Желю Желев бе активен участник на Кръглата маса, депутат в Седмото Велико народно събрание, чиято основна цел е изработването и приемането на Конституция на страната. В спомените на гражданите Желю Желев ще остане един почтен и честен човек, активната му гражданска позиция, свързана с борбата за демокрация:
Главната цел - извеждането на страната от тоталитаризма на широкия път на демокрацията в най-тясно сътрудничество с всички други демократични сили и организации, думи на д-р Желев.
Началото на поклонението беше насрочено за 12.00 часа в храм-паметника "Свети Александър Невски". Това е първият случай опелото на български президент да се извършва в патриаршеската катедрала. Своята почит и съболезнования отдадоха много официални лица. На поклонението присъстват също президентите Росен Плевнелиев и Петър Стоянов, премиерът, председателят на Нарадното събрание, министри, депутати и дипломати, както и президентите на Македония, Албания, Косово, председателстващият на Босна и Херцеговина, началникът на кабинета на полския президент, заместник председателят на парламента на Украйна, бившият румънски президент Емил Константинеску.
Негово светейшество българският патриарх Неофит отслужи опелото. Сбогуваме се с един от извисените хора, които с честността и скромността си носят усета за справедливост, посочи в словото си патриархът:
В днешния ден, когато цяла България е в траур, ние прекланяме глави пред личността на един човек, който с честността си, добротата и скромността остави пример за всички нас в най-новата история на страната ни. Държавникът-демократ, финософът и човекът Желю Желев, който мислеше винаги като обединител на нацията, надмогнал партийната дребнавост и политическите боричкания, той показа на всички ни своята справедливост и загриженост към народа, църквата и отечеството. Доктор Желю Желев остана в историята на държавата ни, не само като първия демократично избран български президент, но и като личност показала своята дълбока хуманност в трудното време на тоталитарното общество, а по-късно и през неспокойния период на прехода към демокрация. Поклон и вечна памет пред личността и достойноството на незабравимия демократ и държавник д-р Желю Желев.
Президентът Росен Плевнелиев произнесе прощално слово. "Ще запомним доктор Желев като символ на мирния преход и като човек, който до последния ден води кръстоносен поход за истината", посочи президентът:
Ще помним д-р Желев като един от най-смелите и сърцати борци за свобода и демокрация, като символ на мирния преход, толерантността и търсенто на национално съгласие. Желю Желев бе сред онези дръзки интелектуалци, които през 1988 година инициираха и основаха в емблематичната 65-та аудитория на Софийския университет "Клуба за подкрепа на гласността и преустройството". Година по-късно д-р Желев участва в създаването на Съюза на демократичните сили. Като първи демократично-избран президент на България, Желю Желев изигра изключителна роля изграждането и укрепването на президентската институция, за утвърждаването й като център на стабилност, идеалогичност в бурните времена на прехода.
Президентът Желев формулира цивилизационния избор на България - да се върне в семейството на европейските народи. Това каза президентът Петър Стоянов на поклонението:
Най-напред, доктор Желев беше български интелектуалец, който вдъхна кураж на некомунистическата част от нашето общество с книгата си "Фашизма". Това беше символична книга. За първи път български интелектуалец застана с името си, със своите схващания, бягайки от така характерния български зевзеклък, с който се изразяваше от тогава интелектуалното българско дисидентство. Доктор Желев тогава отказа да се нареди сред интелектуалците на трапезата на властта, обслужвайки най-изостаналият двор на Източна Европа, а понесе страданието на човек, низвергнат от собствената си партия, изпратен в изгнание и така нататък. От тогава, аз мисля, че доктор Желев остана завинаги в историята на България.
Според премиера Бойко Борисов, президентът Желев трябва да бъде запомнен с това, на което е искал на ни научи - да не си пречим, да не допускаме етнически конфликти и да живеем в добросъседство:
Това, което за съжаление малко се отчита - да се пазим от етническите конфликти. Те никак не са безопастни за България.
Поклонението на президента Желю Желев ще бъде с военни почести. Бригаден генерал Боян Ставрев, началник на националната гвардейска част:
Близките пожелаха само да бъде изложено тялото за поклонение и затова ние сме се ограничили само в тази част, отдаването на военни почести става при посрещането на тленните останки, внасянето в храма и самото изложение вътре в храма. Ще отдадем своята почит към д-р Желю Желев, който е бил и президент на Република България и върховен главнокомандващ въоръжените сили.
В края на траурната служба през целия следобед гражданите ще могат да отдадат своята почит. Траурната книга в негова памет ще бъде отворена за граждани по време на поклонението в храма "Свети Александър Невски".
Президентът Желю Желев ще бъде погребан в тесен семеен кръг.
Българското национално радио предаде пряко траурната служба от патриаршеския храм.
Третият Международен форум на кирилицата по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова ще се проведе през месец март догодина. Това заяви вицепрезидентът по време на представянето на сборника „Азбука. Език. Идентичност“. Изданието включва доклади, посветени на кирилското културно наследство, християнизацията, формирането на книжовната норма, замяната на..
Във Франция се провежда осмият Световен форум за мир. Участниците търсят нови пътища за дипломация и сътрудничество пред световните геополитически и технологични сътресения. Нови коалиции за мира, народите и планетата - това е червената нишка на Парижкия форум за мир. Главни теми на дискусиите са войната в Украйна и ситуацията в Близкия изток,..
След 70 години откриха ремонтиран път между две села на територията на общините Монтана и Брусарци. Отсечката от 4.5 километра между Горно Белотинци и Одоровци е с нов асфалт. Ремонт е направен и на главната улица в Горно Белотинци. Общата инвестицията е за близо 4.5 милиона лева. Община Монтана успешно приключи втория от проектите си, финансирани..
Областният управител на Ловеч Дора Стоянова отмени като незаконосъобразна заповедта на кмета на Ловеч Страцимир Петков, за въвеждане на платено паркиране в централната част на града, което е в сила от 1 октомври. Заповед на кмета на Ловеч от 26 септември, с която се въвеждат в експлоатация зоните за платено паркиране на територията на града и..
В Париж започна делото срещу четирима българи, обвинени за оскверняването на Мемориала на Холокоста през май 2024 г. Седем години лишаване от свобода и глоба от 75 000 евро заплашват българските граждани, изправени пред парижкия съд по делото "Червените ръце". Те са обвинени за организирано нанасяне на щети и заговор за престъпление с..
Над 300 жители на Сапарева баня излязоха на протест тази вечер в защита на общинското ВиК-Паничище, което - ако бъде приет новият закон за водите, ще трябва да се присъедини към регионалния оператор "Кюстендилска вода". Ако не бъдат чути, протестиращите се заканиха да пренесат протестите на жълтите павета в София, или да подновят барикадното..
Съединените щати отмениха санкции, включително за корупция, срещу вече бившия президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик. По информация на местни медии това се случва след споразумение на Додик с администрацията на Доналд Тръмп. Сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик - в черния списък на САЩ Милорад..
"Знаехме, че д-р Хасърджиев има лични проблеми. От много време се опитвахме да му помогнем. Но той не желаеше да потърси психологическа или каквато и..
"Съединението срещу Задкулисието ” е новата книга на историка Стефан Дечев, който з авършва "История" в Софийския университет, специализира в..
Основният проблем в момента е липсата на каквато и да е прозрачност в договорките за управлението . Това мнение изрази пред БНР Румяна..