Данаи Кириакопулу: Парите от спасителните програми за Гърция се връщат при кредиторите за погасяване на дълга

публикувано на 18.07.15 в 09:10

Парите от спасителните програми реално се връщат при кредиторите, заяви в интервю за "Събота 150" икономистът Данаи Кириакопулу, от Центъра за икономически и бизнес проучвания в Лондон. По думите й, мерките от последната спасителна програма ще са по-лесни за изпълнение от предишните спасителни програми.

По какъв начин мерките от спасителната програма ще се отразят върху гръцката икономика? Обикновено мерки като увеличаване на данъци носят повече негативи като влошават бизнес климата, могат да доведат до увеличаване на безработицата?

Част от мерките, особено по отношение на данъците, наистина могат да имат негативен ефект върху икономиката, но проблемът на Гърция не е в нивото на ДДС-то или изобщо на данъците. Просто не може да има инвестиции в държава, в която нивото им се променя твърде често. Затова, ако имаме стабилизиране на данъчната система, това със сигурност ще бъде позитивно. Някои от другите мерки, които са заложени в спасителната програма, са структурни. Гърция трябваше да ги е направила отдавна, защото това не са просто мерки, с които се вдигат данъците, за да се осигури ресурс за плащане на дълга, а които биха помогнали за цялостното преструктуриране на икономиката и финансите. Разбира се, мерките, изисквани от кредиторите, можеше и да не са толкова строги, но трябва да кажем, че тези мерки не са толкова строги, колкото при предишната спасителна програма. От тази гледна точка, мисля, че икономиите този път ще бъдат по-лесни, отколкото преди, но все пак ни остават определени фискални цели, които трябва да постигнем.

Смятате ли, че мерките, които кредиторите поискаха от Гърция, за да получи третия спасителен пакет, реално ще поставят началото на решаването на проблема в страната?

Първата стъпка беше, че излизането от еврозоната беше избегнато. В същото време, ние все още нямаме реално намаляване на дълга. Това е нещо, което ние не сме видели и не може да знаем, докато не видим потвърждение на реформите. Дискусиите по това ще продължават. Според мен, е абсолютно наложително това да бъде истинското решение.

В същото време има много експерти, които вярват, че тези мерки ще навредят на икономиката повече, отколкото излизане от еврозоната.

Не, аз не съм от тези икономисти и със сигурност не съм съгласна с тях. Дори и да има Grexit, ще се наложат икономии, но в същото време ще има нова валута, която ще девалвира през нощта.

Какво ще се случи сега с гръцките банки?

Очакваме гръцките банки да отворят в понеделник. Това е най-добрият възможен сценарий. В същото време, капиталовият контрол ще продължи. Предполагам, че ще продължим да виждаме консолидация на банки. Знаем, че това повлия и на България с факта, че Юробанк купи българските клонове на Алфа банк. Мисля, че гръцките банки ще продължат да намаляват своите операции в България и страните от региона.

Смятате ли, че преструктурирането на банките в Гърция ще доведе до стабилизиране на системата?

Да, мисля, че вече беше направено много за банковия сектор чрез гръцкия фонд и рекапитализацията на банките. Това е нещо, което ще продължи. Разбира се, гръцките банки пострадаха доста от изтеглянето на депозити и от нивото на лошите кредити, но това е нещо, което може да бъде овладяно чрез спешната ликвидна помощ. Проблемът все пак е повече ликвиден, отколкото повлиян от дълговата криза, така че смятам, че след като се възвърне доверието, депозантите отново ще вложат парите си в гръцките банки и масовите тегления ще престанат.

Има ли някаква опасност за българските банки от настоящата криза в Гърция и този процес на преструктуриране, който описахте?

Мисля, че този процес, които видяхме с Алфа банк и Юробанк, е нещо, което ще продължи. Затова трябва да очаквате по-малко присъствие на гръцки банки в България.

Ако се върнем към ситуацията в Гърция, смятате ли, че трябва да има нови избори или промените в кабинета на Ципрас ще бъдат достатъчни? Все пак, политическата стабилност е ключова и за стабилизирането на икономиката на страната.

Това е точно така. Дали обаче се нуждам от нови избори? Аз мисля, че това ще бъде много дестабилизиращо, без да изказвам политически пристрастия. В момента е много важно да имаме приемственост. Може би изборът на ново правителство, което да обедини хората, ще е необходим след няколко месеца, но сега се нуждаем от стабилност. А и въпреки че през последните пет - шест месеца новото правителство доведе отново икономиката до рецесия, до капиталов контрол на банките, до страх у хората от фалит, министър - председателят все още се радва на подкрепата на около 70 % от избирателит. Това е много важно, защото означава, че той все още се ползва с достатъчно политическо доверие, за да проведе тези реформи. Това е много важно! Ние не може да мислим само за гласуването на мерките, но и за тяхното прилагане на практика. Именно по тази причина ние се нуждаем от политическа партия, която има голяма подкрепа. Независимо дали ни харесва или не, настоящият премиер има тази подкрепа и това е изключително важно.

Докога всички страни в Европа ще трябва да плащат за гръцката криза?

Всъщност, страните не плащат в действителност за Гърция. Ако погледнете къде са отишли парите от предишните две спасителни програми, много малка част са използвани за гръцките пенсии или гръцките заплати. Повечето са се върнали при кредиторите под формата на плащане на дълг. По тази причина, смятам, че спасителната програма работи в полза на останалата част от еврозоната, защото тя получава парите си обратно. Ако видим Grexit, Гърция ще банкрутира, а това ще е много скъпо за останалите страни от еврозоната и означава, че европейските данъкоплатци ще станат най-големите кредитори.

Интервюто на Марта Младенова с Данаи Кириакопулу можете да чуете в звуковия файл.

Интервю на Марта Младенова с Данаи Кириакопулу

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Данаи Кириакопулу: Парите от спасителните програми за Гърция се връщат при кредиторите за погасяване на дълга

Макрон: Не искаме примирие, което да означава капитулацията на Украйна

Майк Уолц: Тръмп е разочарован от Зеленски заради споразумението за минералните залежи

ОИК: Кметът на столичния район "Слатина" е отстранен от поста

Във Великобритания обсъждат присъдите на "българската шпионска клетка"

Испанският премиер ще посети Киев в понеделник

Румъния намалява държавния си апарат, закрива 1800 длъжности

Трайни тенденции за намаляване на подземните води води у нас отчитат хидролози

Мария Спирова: Tръмп и Путин играят ръгби, а Зеленски ще е топката

Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес!

С нелоялни практики - промоции, веригите поставят производителите в неравностойно положение

Предавания

За БНР

Програми

Радио България