Сред величествените възвишения на Баварските Алпи в Южна Германия, обгърнати в зеленина и тайнствени мъгли, се виждат два замъка – бял и жълт, Нойшванщайн и Хоеншвангау. В Хоеншвангау израства крал Лудвиг II, наричан "приказният крал" или "лудият крал". Той се възкачва на престола едва 18-годишен, отдаден на романтичните си блянове. Три години преди това е гледал за първи път операта "Лоенгрин" и оттогава е запленен от творчеството на Вагнер. В Хоеншвангау двамата се срещат и се сприятеляват, свирят заедно на пиано, разговарят за средновековните легенди и синтеза на изкуствата. Лудвиг II става голям покровител на Вагнер, изплаща огромните му дългове, мечтае да построи за неговите творби театър в Южна Бавария и чертае планове.
Кралят мечтае и за нов приказен замък, романтично разположен на далечната висока скала, сред вековни гори и буен водопад. Така построява Нойшванщайн (Нова лебедова скала) – дворецът, с който започват всички приказни филми на Дисни, който се е превърнал в емблема на вълшебството, който днес се посещава от милиони хора от цял свят. Влизам и аз и се потапям в прекрасна музикална приказка! В Нойшванщайн Лудвиг II се е обградил с образите от вагнеровите опери. В спалнята на краля в неоготически стил е изрисувана средновековната легенда за Тристан и Изолда. През тайна врата се влиза в дневната зала – цялата изпълнена с лебедови мотиви от операта „Лоенгрин”, дори по завесите и дръжките на вратите. Преминавам през коридор, направен като Венерината пещера от операта „Танхойзер”, към кабинета на краля, в който е изобразено състезанието на певците във Вартбург. А по модел на двореца Вартбург в Тюрингия на следващия етаж е направена голяма „Зала на певците” с отлична акустика. От 1933 г. по повод 50-годишнината от смъртта на Рихард Вагнер в нея се правят концерти с музика от гениалния немски композитор.
От кулите на замъка Нойшванщайн се открива прекрасна гледка към езерото Форгензее. А на другия бряг се вижда старият баварски град Фюсен и неговият нов Фестивален театър с 1350 места, построен преди 16 години. За тези години милиони туристи меломани са гледали в него мюзикъла "Лудвиг II", посветен на романтичния владетел, покровител на Вагнер. А това лято тук се случи много по-важно музикално събитие, при много по-голям интерес и с много по-силен отзвук – цялостното изпълнение на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" на Вагнер.
По време на четвъртата опера – "Залезът на боговете", заваля дъжд. В паузата, както обикновено, публиката излезе от театъра на брега на Форгензее, за да се наслаждава на прекрасната гледка към Нойшванщайн. И беше удивена от появата на двойна дъга точно над замъка, като две половини на пръстен. Сякаш Лудвиг II и Вагнер благославят тази постановка, коментираха развълнувани вагнерианци. И сякаш се изпълни мечтата на режисьора ѝ да "върне" "Пръстена" близо до мястото, където крал Лудвиг II е искал да построи театър за Вагнеровите опери. Забележителното е, че този режисьор – немски възпитаник, е българин – големият български режисьор акад. Пламен Карталов! И оперната трупа, която представи през септември 2015 г. във Фюсен "Пръстенът на нибелунга" пред вагнерианци от цял свят, е българска – Софийската национална опера!
Когато преди няколко години започна грандиозният проект българска постановка на "Пръстенът на нибелунга", само с български певци, малко хора вярваха, че наистина може да бъде завършен! А не сме и сънували, че може да бъде аплодиран на крака в Германия! Но ето, че се случи! И за мен това е изключителен пример за успешно грандиозно предприемачество в областта на културата! През годините все по-ясно се виждат силните козове, заложени в градежа му от акад. Пламен Карталов. Първият от тях е в здравите корени – традицията на големите български Вагнерови певци от миналото по световните оперни сцени.
За да се "възпитат" новите български Вагнерови артисти, авторитетният германски консултант от Баварската опера Рихард Тримборн работи с певците от Софийската опера от началото на грандиозния проект българска постановка на "Пръстенът на нибелунга" до днес. Нашите певци безкрайно го уважават и обичат, а във Фюсен вагнерианци от Германия и немскоговорещи държави заявиха пред микрофона на "Каста дива", че прекрасно се е разбирал текстът в тяхното изпълнение на "Пръстена".
Аз съм от малък град на около 70 километра от Фюсен. Удивена съм! Да се пее на немски език е доста трудно! Те го направиха много храбро и добре, сподели дама, облечена в прекрасен елегантен вариант на типичната за Бавария, Австрия и Южен Тирол народна носия, нар."диндрл".
И още един силен коз беше заложен от акад. Пламен Карталов при „изковаването” на българския „Пръстен” – на диригентския пулт най-напред през 2010 г. застана именитият български диригент с успешна кариера на немските сцени Павел Балев – шеф диригент на Филхармонията на Баден Баден. А след това през 2012 г. продължи германският маестро Ерих Вехтер – генерален музикален директор на Операта в Детмолд и първи гост-диригент в Операта в Бон. Под тяхно ръководство и с новите инструменти, закупени специално за проекта – 4 Вагнерови туби, 8 тромпета, 4 тромбона, туба, 4 тимпана "Лудвиг" и 6 контрабаса, Оркестърът на Софийската опера израсна много в интерпретацията на Вагнеровата музика.
Но може би най-силният коз е приказната визия на сцената, създадена от режисьора Пламен Карталов, българския художник, който живее и работи във Франция, Николай Панайотов, и авторите на мултимедията Георги Христов и Вера Петрова. Футуристичната приказка, създадена от трансформацията и "хореографията" на 12-метров кръг, 7 конуса, поточна линия, куб, платформа, игра на светлината, непрекъсната динамика и полет на въображението, се възприема с лекота от зрителите от всички краища на света и се оценява единодушно от международната критика и публика като една от най-красивите постановки на "Ринга", модерна алтернатива на самоцелните търсения на "режи театъра" и в унисон с космическото излъчване на Вагнеровата музика.
След премиерата на "Рейнско злато" на 12-и септември във Фестивалния театър във Фюсен публиката "избухна" в повече от 10-минутни аплодисменти. Хората ръкопляскаха, викаха Браво! и тропаха с крака. Успехът се повтори и на следващите спектакли – "Валкюра" и "Зигфрид". А следвайки първите отзиви в немската преса и информацията "от уста на уста" за хубавите спектакли на Софийската опера, най-много хора бяха дошли и изпълниха Фестивалния театър в последната вечер от тетралогията – "Залезът на боговете". Каква беше публиката? Елегантни хора във вечерни тоалети. Вагнерианци от Германия, Холандия, Великобритания, САЩ, Австралия и още, и още… Хора, изгледали десетки Вагнерови постановки по цял свят, се изказваха ласкаво за нашата, българската, и идваха след спектаклите на сцената, за да разговарят и да се снимат с нашите, българските артисти.
Харесва ми повече, отколкото в Байройт! Това е моят 12-и "Ринг". Вотан беше чудесен! Постановката е много хубава, каза след "Рейнско злато" възрастна дама от Есен, която се придвижваше трудно, но проследи с интерес всички спектакли.
Всяка вечер се срещах и с две дами от Лондон – хирургът Ема Хазарика и медицинската сестра Хейзъл Филъри, които вече бяха гледали спектаклите на "Пръстенът на нибелунга" в София през 2014 г. и бяха дошли и в Германия, за да ги гледат отново.
Много, много харесах "Ринга" в София миналата година! Не обичам "модерните" постановки, някои от тях са ужасни, а тази е фантастична! Не беше лесно да организираме това пътуване, но успяхме! Чудесно е да бъдем тук, с гледката към "Нойшванщайн" от другата страна на езерото! Невероятно е, вълшебно е, възкликна Хейзъл Филъри.
Най-впечатляваща сред публиката във Фестивалния театър беше двойка вагнерианци от Вашингтон, които пътуват по света, за да гледат Вагнерови опери и за да покажат светски блясък. За всеки спектакъл дамата беше с различна вечерна рокля и шапка – в сребърно, в златно, в черно и електрик, в червено, а костюмите на кавалера ѝ бяха в съответствие с цветовете на нейните тоалети… Но всъщност това, което най-много ме впечатли, беше, че от вагнерианците, които бяха гледали "Ринга" в София, имаше такива, които бяха дошли и в Германия вече като почитатели на нашите певци и на нашата постановка!
В Германия вече очакват следващото гостуване на Софийската опера във Фюсен и разработването на ежегоден оперен фестивал в Театъра на брега на езерото Форгензее с приказна гледка към замъка "Нойшванщайн". Националният ни оперен театър не само вписа успешно името си в германския културен живот, но и сътвори история, създавайки още един важен форум на Вагнеровата музика!
Снимки: Росица Кавалджиева, Светослав Николов, www.fuessen.de
Супермен е емблематична фигура за комиксовия жанр. Роденият на унищожената планета Криптон мета човек, претърпя не една или две трансформации по пътя към киносалоните. В най-новата адаптация с него се заема един от новите ръководители на ДС студиос – Джеймс Гън. Той пое режисьорският пост, изглежда, с желанието да припомни успехите на..
В седмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Гост: журналистът Ивайло Спасов – главен редактор на списание “Български артист“ и част от екипа на продуцентската компания на българската оперна дива Соня Йончева. Представяме новия брой на..
Съюзът на българските писатели (СБП) връчва за 21-ви път наградата "Георги Джагаров", предаде БТА. Събитието ще се проведе в клуб "Парнас" на СБП днес, когато се навършват 100 години от рождението на един от знаковите поети на България за XX век, посочват от СБП. По думите им, чрез ежегодната национална награда за патриотична поезия,..
Първият съвместен албум на двама много изявени артисти - френския виолончелист Ромен Гариу и пианистката Даниела Дикова - съдържа обичани и малко познати миниатюри. Изпълнителите са го нарекли Macarons , напомняйки за френските малки десерти - различни на вкус, но всички те - примамливи. Компактдискът беше представен с концерт в рамките на..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" разказваме за един легендарен пианист - акомпанятор, ерудит и музикален публицист от 20-ото столетие - Петър Щабеков. На 6 юли се навършиха 110 години от рождението му. Той е сред пианистите-корепетитори в Софийската опера, от които певците се учат на тънкости във вокалното..
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредения в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..
Симона Симеонова е възпитаничка на Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" в Плевен. След това продължава и завършва завършва музикалното си образование при доц. Етиен Леви в Нов български университет. Наскоро представи дебютната си авторска песен "momentum" в публичното пространство. Какво вълнува един млад творец, какво й дава..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното..
Трябва да се обединят всички усилия, за да може да се стигне до позитивен резултат. Не е въпросът да се повтарят вотове на недоверие всяка седмица с..
След множеството дискусии и скандали около професионалната реализация на младите лекари става ясно, че и в тази област има много за ремонт - както..