IN MEMORIAM: Познатият непознат Александър Бръзицов

Днес (30 март), след тежко боледуване ни напусна един голям български творец – композиторът Александър Бръзицов.
Александър Бръзицов е роден на 6 март 1943 г. в София. Eдва 15-годишен свири на пиано в оркестъра на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чийто ръководител  е Димитър Ганев. Още тогава неговият талант не остава незабелязан и през 1961 г. е избран да ръководи оркестъра. Пет години по-късно  заедно е с композитора Кирил Цибулка подготвя музиката на криминалната драма „Човекът в сянка“ (1967 г.), в която той взима  участие като аранжор за голям джазов оркестър. Работата на Бръзицов над този филм поставя и началото на стотици игрални, телевизионни, анимационни и късометражни филми с изцяло негова авторска музика. Трудно могат да се изброят всички награди на композитора в областта на филмовата музика  -  една от най-големите му страсти, но заслужава да се отбележат международните отличия, а те никак не са малко: първа награда  в Оберхаузен, Германия; “Сребърен дракон“ в Лодз, Полша ; за анимационния филм „Наследници“ на Иван Веселинов той получава  две първи награди  на фестивала във Варна, както и за музиката към филмите  на Анри Кулев „Кой вижда по-надалеч“ и „Приказка за пътя“, а за музиката към анимационния  филм на Стоян Дуков „Февруари“ получава втора награда на фестивала в Загреб, Югославия.
Александър Бръзицов е високо ерудиран и образован български творец, чийто талант се проявява освен в музиката, но и в изобразителното изкуство (Бръзицов завършва Художествената академия през 1971 г.). Феноменалните си познания и умения по композиция, контрапункт, музикален анализ, оркестрация и най-вече по аранжиране за биг бенд той дължи както на вътрешния си  усет, така и на своя най-голям учител, изтъкнатия наш композитор, аранжор и диригент Емил Георгиев. С първата си песен „Бяла радост“ (1974 г.), текст Матей Стоянов, записана от Маргарита Хранова, Бръзицов мотивирано и категорично  насочва творческите си търсения изцяло към жанра популярна музика, в който през годините ще докаже, че общовъзприетото понятие „лека“ музика съвсем не е „леко“, а носи сложен музикален език, който също може да внуши  идеи и чувства. Във всяка следваща своя песенна творба  Бръзицов показва изрядната си професионална подготовка и наученото от своя учител , отношение и отговорност към писането на песни и правенето на аранжименти, в които присъства музикалната илюстративност - „Есенни плажове“ (1976 г.), текст Матей Стоянов, записана от Йорданка Христова и особено в „Дъжд“ (1978 година), текст Иван Станев, записана от Михаил Белчев.

Матей Стоянов и Александър Бръзицов

Снимка