Актьорът Иван Радоев: Театърът е временна терапия

Театърът е начин за малко да се пренесеш в по-добър свят от този, който ни заобикаля – каза в предаването „Нощен Хоризонт” актьорът от Театър „Българска Армия” Иван Радоев. Всяка нова роля за твореца измества предишната, дори да не е по-хубава . Тя го обсебва изцяло и му става любима. И изисква много труд. Голямото вдъхновение, „дуенде-то” се случва рядко, сподели той и допълни, че затова в професията има и занаят.

Преди години Иван Радоев се изявява и като режисьор в Плевенския театър, където реализира пиесата на своя баща /поетът и драматургът Иван Радоев/ „Кълбовидна мълния”. Сега има намерение отново да я постави, като едновременно ще играе в нея заедно с актрисата Елена Петрова. Това ще стане през следващия театрален сезон. В нашата среща актьорът сподели ценни мисли за личността на своя баща.

Приятели на Иван Радоев могат да бъдат само хора, с които имат общи интереси и чувството им за хумор е на една „струна”. Близки са му само онези, на които може да разчита и които са готови да му помогнат при нужда, както и той на тях. Сподели, че няма много приятели, но и не е необходимо.

Актьорът е запален по историята от малък. Негов любим автор е Захари Стоянов. Обича да чете исторически и документални книги. Той мисли, че всички правителства от новото време са длъжници на културата. Тяхното отношение към изкуството и културата смята, че е сравнимо с национално предателство.

Иван Радоев обича природата. Тя му дава спокойствие и му връща естествения ритъм на живот, към който човек е настроен да живее. Без истерията и тревожността на града. И при всяко свободно време пътува до село Геша, където е бил толкова често и толкова щастлив през детството си.

Пламъчето на театъра в него е запалено още през гимназиалните му години в детската студия към театър „Сълза и смях”от режисьора Бончо Урумов. Този човек е безценен за него и това  пламъче го движи и до днес. Иначе професията на актьора изисква много физически и психически сили, които понякога се износват, уморяват се, „дават на късо”. Тя не е по-лека от лекарската или от всяка друга професия. Но е ограбваща. Актьорът никога не може да си създаде режим в живота. Той не разполага с времето си.

Силата на театъра актьорът вижда в това, че той - театърът - успява за час-два да обедини 400-500 човека в залата, които са на различна възраст,  с различни професии и чувствителност. Превръща ги в едно цяло  и ги кара да дишат в един ритъм. В това е чудото и магията на театъра, според Иван Радоев - един умен, интелигентен и талантлив творец.