На 22 юни се навършиха 80 години от рождението на Красимир Кюркчийски. През целия си професионален път композиторът разказва една красива приказка, базирана на българския фолклор и неговото богатство.
Кюркчийски е роден на 22 юни 1936 г. в Троян. Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”) с композиция при Панчо Владигеров (1962). Специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович. Носител е на Голямата награда на конкурса за композиция “Парижки музикални седмици” (1966) за своя Струнен квартет №1.
Автор е на две опери, на балета „Козият рог”, на два клавирни концерта, чиято първа изпълнителка е пианистката проф. Милена Моллова, и на редица други творби. Негови произведения се изпълняват в Италия, Франция, Русия, Германия, Австралия и др. През 2002 г. прави обработки на народни песни за албума на световноизвестния мецосопран Веселина Кацарова „Българска душа”, записан в София с български музиканти за голяма звукозаписна фирма.
Кюркчийски работи като диригент на Държавния ансансамбъл за народни песни и танци (днес Национален фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”) и Ансамбъла за народни песни към Комитета за телевизия и радио.
Дълги години композиторът страни от шума на големия град и хорската суета. Живее в с. Боженци, Габровско, където създава своите самобитни звукови платна. На 15 декември 2011 г. завърши земният му път.
Чуйте в звуковия файл част от разговор с Красимир Кюркчийски, записан за предаването „На бис – българските музиканти” през 2005 г. – едно от редките му интервюта, защото той никога не е обичал да говори за себе си и да обяснява музиката си. Кюркчийски е от авторите, които смятат, че в музиката му е казано всичко. В разговора той споделя своето отношение към фолклора, към учителите си Панчо Владигеров и Филип Кутев. Разказва подробности за създаването на емблематични свои произведения, за реакцията на Николай Хайтов по повод балета му "Козият рог". Има и кулинарна рецепта.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..