По програма "Христо Ботев" ще излъчим директно от зала „България“ концерта „20 години ppIANISSIMO“ с участието на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Марк Кадин и солисти: Стела Димитрова-Майсторова, Лилия Бояджиева, Весела Пеловска, Борислава Танева.
В програмата:
Георги Минчев – Концерт за пиано и оркестър;
Георги Арнаудов - Концерт за две пиана и оркестър;
Ришар Дюбюньон - Battlefield Concerto за две пиана и оркестър.
В „Полесражението“ на Дюбюньон традиционният симфоничен оркестър е разделен като две армии, всяка от които е водена от пиано. Пианата имат своите собствени теми, които се съревновават, сблъскват в истинска битка и на финала се помиряват. „Музиката е образна и на моменти дори театрална“, казва Дюбюньон за своето „Полесражение“, изпълнено за първи път през 2012 година в рамките на прочутия музикален фестивал BBC Proms. В българската му премиера солисти ще бъдат Лилия Бояджиева и Весела Пеловска.
Концерт за две пиана и оркестър от Георги Арнаудов започва с игри на надсвирване между двете и завършва с класическа южноиталианска тарантела, която ту се преобразува в неаполитанска tammurriata, ту става салентинска pizzica. „Последните две италиански названия не са ястия, а фолклорни танци,“ отбелязва авторът, обичаният Георги Арнаудов, който през лятото чества 60-годишния си юбилей в препълненото Първо студио на БНР. Солисти на премиерата на Концерт за две пиана и оркестър ще бъдат Борислава Танева и Лилия Бояджиева.
Концертът за пиано и оркестър на Георги Минчев е създаден през 1978 година и е изпълнен за първи път същата година от Иван Дреников и Симфоничния оркестър на БНР с диригент Васил Казанджиев. „Концертът е своеобразен връх не само в творчеството на композитора, но и в световната съвременна музикална литература. Веднага печели голяма популярност, изпълнява се многократно в редица страни с различни оркестри, солисти и диригенти, получава множество национални и международни награди и отличия“, казва за произведението проф. Стела Димитрова-Майсторова, която ще бъде солист в юбилейното му изпълнение.
В звуковия файл можете да чуете фрагмент от интервю на Цветана Тончева с главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР – Марк Кадин, специално за предаването „Метроном“ на програма „Христо Ботев“. Марк Кадин говори за спецификите на своята професия – според него „една доста технологична професия“, както и за модерните напоследък жалби и вопли по повод предстоящата гибел на класическата музика:
„Не мисля, че тя (класическата музика) е умряла или скоро ще умре. Мисля, че тя се променя. Променя се и публиката, променят се хората. Знам само едно: във всички времена класическата музика (и не само музиката, а изкуството въобще – литературата, живописта...) е била предназначена не за болшинството. Винаги е имало елит – във всички времена и всички страни, който се е интересувал от това високо изкуство. А 90 или 80 процента от хората са слушали трубадури по площадите, или някакви скоморохи. Една много тясна прослойка – 10 или 15 процента, са били слушателите на „високата“ музика или читатели на „възвишени“ романи. Мисля, че и сега е останало нещо подобно – такава пропорция. Въпросът е в това, че самата класическа музика се е променила. Професионализацията на композиторското творчество, композиторската професия. Сега композиторите пишат все по-сложна музика, усложняват, усложняват... Те искат да изпъкнат, да се отличават от другото. Всеки съвременен композитор иска да намери нещо свое, единствено, уникално и се старае да пише не така, както го прави колегата му...
Ако погледнете поколението композитори, които сега са на 40, 50 години – относително млади, това са много сложни партитури. По много от всичко, много стилове, много, много... Музикалният език стана по-сложен. Брамс е бил по-сложен от Бетовен. Рихард Щраус е по-сложен от Брамс. Стравински е по-сложен от Рихард Щраус. Всичко това нараства в геометрична прогресия – ускорение на усложняването. Шостакович или Прокофиев, Хиндемит, Барток – все още някак през 50-те и 60-те години на ХХ век публиката е успявала да разбере, че да, това е нов език, той непрестанно се усложнява все повече, но все още това е било разбираемо. Но през 70-те, 80-те години, когато започват италианците, немците – тогава мисля, че се е случил окончателният разрив между традиционната публика и традиционните композитори. И сега това са просто две различни планети...“.
Истинската причина за отлагането на искането на извънреден оценителски доклад от ЕК за еврозоната е, че управляващата коалиция възнамерява да внесе в..
Нов облик трябва да придобие центърът на морския курорт Поморие за предстоящия туристически сезон. Общината планира да изкорени всички 63 стари..
Няма истинска демокрация, когато нямаш качествено правосъдие , затова няма и сериозни чуждестранни инвестиции. България е красива страна, но като..