Какво се случи всъщност на практика? Една категория дела за корупция срещу лица от високите етажи на властта – от разглеждането ѝ в един общ по своя характер съд, какъвто е Софийският градски съд, където се гледат граждански, наказателни дела от всякакъв характер, с промените, които влизат днес в сила в НПК, се преместват в Специализирания наказателен съд. Тъй като обаче делата няма да се гледат с оглед на престъпленията, а ще се гледат с оглед на лицата, които се предполага да са ги извършили, това се явява един извънреден съд по своя характер. В Конституция е забранено създаването на извънредни съдилища, а ако те могат по някакъв начин да бъдат основани, трябва да ги изисква някакъв много висок приоритет, държавен, примерно да има някакво стихийно бедствие или война, и да не могат хората да се обърнат до общите съдилища. Но тогава пак говорим за гледане на всякакъв вид дела, а не определени дела за определена категория хора.

Нямаше това да е порочно, ако не бяха така основани и създадени разпоредбите, че изборът да е само за тези лица. Значи, ние правим съд, за да влязат само една категория хора. Като цяло отношението към съдебната власт показва едно извънредно мислене, непочиващо на никаква стратегия, несъгласувано и сега с вдигането на заплатите някой някого се опитва да контролира или да купи.

Брегов обясни защо според него не е имало реакция към промените и защо те минават сега:

Доколкото ми е известно на мен, Наказателна колегия на Върховния касационен съд подготвя искане за обявяване в противоконституционност на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на това коя категория дела от Софийския градски съд се изземва за разглеждане в Специализирания наказателен съд. Но целият процес като че ли беше проспан още на ниво опозиционно мислене в парламента, след това президентството имаше възможност да санкционира закона и да го върне за второ разглеждане, но настъпва едно огромно мълчание, когато се заговори за корупция. Като че ли някакъв външен законодател под диктовка диктува какво става в правна комисия, поне това е общото усещане.

Виждаме, че в последното си управление властимащите са приели редица мерки в Закона за съдебната власт за саморазправа по всякакъв начин, за обезкуражаването и обезсърчаването му и този пакет мерки върви в общата тенденция да се приемат спорни мерки да се симулира някаква сериозна дейност, с цел отпадане на мониторинга, ако може по време на нашето председателство да се случи, без да се види какви ще са последиците от това.

Брегов очаква да има много осъдени хора от извънреден съд, ако той заработи, преди Конституционният съд да се произнесе.

За съжаление решението на Конституционния съд действат занапред и ще имаме хора, които след това ще съдят България пред Европейския съд по правата на човека.