Европейският механизъм за гражданска защита да се издържа от бюджета на Европейския съюз и помощта при бедствия да не е на доброволна основа, както е в момента. Това предлага еврокомисарят по хуманитарна помощ и управление на кризи Христос Стилианидис. Според него промените в климата налагат и промени в системата за отговор при кризи.

Откровено казано, тази доброволна помощ на страните членки е слаба страна на настоящата система, макар чрез нея да постигнахме много. Имаше моменти, когато тя работеше много добре, но при новите явления е достигнала тавана си. Например, сега сме изправени пред опасност от пожари в България, Хърватия, Франция и Португалия. Същевременно има наводнения в Полша, България, Германия и Ирландия, където се разрази ураганът "Офелия". Тоест многобройни кризи в много от страните ни, обясни той.

Особен акцент трябва да се постави върху превенцията, смята еврокомисар Стилианидис.

Преди две седмици до Атина се разрази истинско бедствие с 23 жертви, само защото имаше безпрецедентна буря за тази област, но същевременно нямаше никаква превенция. Затова ние трябва да инжектираме обществото ни с мисълта, че превенцията е нещо по-добро от лечението, както и да стимулираме страните членки чрез структурните фондове да осъвременят превантивните мерки и след това да модернизираме колективния европейски отговор, каза той. 

За подготовката и превенцията можем да осигурим финансови стимули на страните-членки. Трябва да увеличим сътрудничеството по отношение националните планове за управление и намаление на кризите при бедствия. Имаме много добри директиви, които обаче трябва да приложим ефективно. Например, при горските пожари - да наблюдаваме дали всички гори, които попадат в пожароопасна зона, са прочистени преди летния период. Имаме доста инструменти, в т.ч. и системата от карти „Коперник“, която е много ефективна за наблюдаване на всички области по отношение на тяхната чистота. Много е важно тези зони да са добре прочистени, за да избегнем разпространението на пожарите. При наводненията пък има специфични мерки близо до реките.

Смятам, че всички европейски институции – комисия, парламент, съвет, разбираме много добре, че това модернизиране и нови структури са нещо, което се нуждае от спешно решение. Дадена ми бе възможността да направя тези предложения, което стана в рамките на 3-4 седмици – нещо уникално за мащаба им. Започнах веднага срещи с евродепутати и лидери на политически групи, от които получих истинска подкрепа. Само час след пресконференцията ми на тази тема се обадих и на много министри. На следващото заседание на Европейския съвет на 14-ти и 15-ти декември председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще информира лидерите на страните-членки. Така че ние ще следваме процедурите, но аз твърдо вярвам, че заради съгласието от спешната необходимост на тази нова структура, можем скоро да очакваме полагането на нейното начало.

Какви средства ще бъдат необходими за нея?

Изчислихме, че до края на настоящия финансов период – следващите две години и половина, ще ни трябват допълнително около 280 милиона евро.

А фактът, че Европейският парламент гласува бюджета за следващата година, няма ли да затрудни до известна степен осигуряването им?

Цялото интервю с еврокомисар Христос Стилианидис за предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.