Ерхард Бусек: Балканите са наши съседи и е съвсем естествено да сме част от едно семейство

публикувано на 03.02.18 в 09:02

Снимка: БГНЕС

Интервю на Весела Владкова с д-р Ерхард Бусек

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Балканите са наши съседи и е съвсем естествено да сме част от едно семейство, коментира в интервю за "Хоризонт" д-р Ерхард Бусек, дългогодишен шеф на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа и бивш вицеканцлер на Австрия. По думите на Бусек обединението в Европа е изключително важно, защото така се гарантира връзката със Средиземноморието, Черноморския регион и не на последно място подкрепата при преодоляването на евентуални нови бежански кризи: Чисто практично, членството дава значително предимство в икономическите отношения. Ако в Европа изобщо все още има нужда от инвестиции, те трябва да отидат именно в този регион. Освен това Балканите са наши съседи и е съвсем естествено да сме част от едно семейство. А и в географско и стратегическо отношение е важно да се обединим, защото така си гарантираме връзката към Средиземноморието и към Черно море. Не на последно място е подкрепата при преодоляването на евентуални нови бежански кризи.

Не трябва да забравяме, че европейците - дали са част от ЕС или не - представляваме едва 7% от световното население. Изправени сме пред перспективата, в обозримо бъдеще да се свием до 4%, а в световен мащаб това би означавало, че Европа е на път да изчезне. Така че европейците сме длъжни да се обединим, а това става само по пътя на съвместни усилия. Според мен, в момента проспиваме бъдещето на Европа.

Не бива да се поддаваме на негативния дух в посланията на крайната десница. В дъното си тези послания са израз на егоизъм - страхуваме се от непознатото, било то миграция или климатични промени. Но, страхът се преодолява само и единствено чрез активно противодействие, а, за съжаление, европейците в момента са се отдали на страховете си.

ЕС трябва да използва възможностите, които така или иначе има. Ние не живеем на място, богато на полезни изкопаеми. Нашият ресурс са културата, силата на интелекта, икономиката. Нашето общо минало ни е показало, че Европа е изградила благоденствието си благодарение на тези дарби, така че просто трябва да заложим на тези наши предимства. Безспорно е интересно какво прави Китай, но защо да отстъпваме позиции на Китай, като можем сами да сме проактивни? Ето и един конкретен пример: китайци ще строят жп-връзка между гръцкото пристанище в Пирея и Будапеща. Питам се, защо ние не построим този така важен инфраструктурен проект?.

Бившият вицеканцлер на Австрия сега е директор на Виенския институт за Дунавския регион. Според него, реката е пропуснатия шанс на Европа. Дунавската стратегия на ЕС залага на регионалния подход, за да превърне региона в привлекателно място за живеене, което предлага добри възможности за работа, чиста природа и богат културен живот. А стъпките към постигане на тези цели са подобряване на транспортните връзки, намаляване на замърсяването на околната среда и опасността от наводнения, ограничаване на зависимостта от доставчиците на енергия, справяне с демографските проблеми. Долното течение на Дунав например е най-слабо развитата икономическа зона, но биоразнообразието в него е съхранено в най-голяма степен, докато в Горен Дунав са загубени 80% от разнообразието на видове и местообитания заради свръх индустриализация, обяснява той:

Реките или свързват или разделят хората. Дунав е река, която заедно със своите притоци свързва хората от 14 държави, а с това отваря възможности както в икономиката, така и в културата. В годините на Студената война, тези връзки бяха изкуствено прекъснати. За съжаление обаче ние не използвахме достатъчно разумно и пълноценно времето след падането на Желязната завеса за интеграцията на този регион.

Дунавската стратегия на ЕС е малко позната дори в дунавските страни. Тя действа без допълнително финансиране от страна на ЕС, без изрични директиви и без да са създадени нови структури, обясни д-р Бусек:

Именно в това виждам нейното значението. Има редица проекти, които биха могли да са в услуга на хората. Но в това отношение аз съм един от критиците на ЕС, защото тай трябва да поеме водещата роля - да бъде инициатор и генератор на този процес на сближаване. Ще Ви дам един пример, който касае и България: Северозападна България, районът около Видин, както и Западна Румъния - около Крайова, и Източна Сърбия в района на Железни врата споделят една и съща тъжна съдба - тези региони са напълно обезлюдени. Нужна ни е обща трансгранична стратегия за възраждането на тази част на Европа. Многократно съм се опитвал да убедя правителствата на трите съседни държави в необходимостта от общи действия, но за съжаление не успях да постигна нищо.

Северозападна България е най-бедният регион в ЕС. Същевременно Дунавският регион е една от най-перспективните туристически дестинации в Европа, тъй като на територията му има уникални природни дадености, които могат да привличат туристи от цял свят. Само на територията на България има 9 обекта от списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство. Бусек е убеден, че политиците могат да помогнат за създаването на общи туристически продукти и общи културни коридори, за което се говори от години:

Политиците могат да упражняват натиск, да водят проекти и да координират трансграничното сътрудничество. Има известен напредък по отношение на транспортната инфраструктура - пътищата са в по-добро състояние в сравнение с предишни години, но това съвсем не е достатъчно. Трябва да се подобрят условията за стартиране на бизнес, за създаване на работни места за да се привлекат инвестиции и хора.

Тази седмица се състоя първата експертна среща от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС за Дунавския регион. „Дунавската стратегия“ на ЕС стартирала през 2011 г., е сравнително слабо позната, макар да обхваща 14 държави и над 100 000 души, което е 1/5 от населението на ЕС. Девет от страните са членки на Европейския съюз - Австрия, Германия, Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, България и Румъния, а част от останалите 5 - Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Молдова и Украйна - кандидатстват за членство в съюза.