„Ако в киното няма поезия и идеи, то просто губи смисъла си”, казва Ралица Петрова – българката, която преди години асистира на американския режисьор Майкъл Редфорд във филма „Венецианският търговец” с Ал Пачино. За нея киното е именно поезия, а не забава, безвкусно гарнирана с хумор, агресия и еротика. Може би точно заради това нейно усещане за кино пълнометражният й дебют „Безбог” предизвика бурни реакции, събуди мнозина и спечели не една награда. Днес обаче няма да говорим за света, който тя обрисува във филма си – онзи свят без любов, без грижа, без прошка и без Бог, но въпреки това ще ви срещнем с нея, защото в киното светът има много лица, които си заслужават „Време и половина”.
Нейните филми често се радват на много и различни реакции – от приятна изненада, силно преплетена с уважение към труда и смелостта й да остави следа, до пълното отричане на разказаната истина и познатите патриотични обвинения. Все пак, Ралица Петрова остава категорична в намеренията и усещанията си за кино, а Златният леопард от фестивала в Локарно и номинацията за Европейските филмови награди доказва, че за историята в „Безбог” публиката, та дори и критика е отворила очите си. И макар това да е съдбата на дебютният й пълнометражен филм, Ралица отдавна е навляза, при това сериозно, в света на киното и то европейското. Завършва визуално изкуство в University of the Arts London и специализира филмова режисура в британската школа National Film and Television School. А днес живее и работи между София, Париж и Лондон. Филмите й са представяни в различни програми в Кан, Берлин, Карлови Вари, Сан Себастиан и в Центъра „Жорж Помпиду” в Париж, а късометражният й филм „Гнилата ябълка” е отличен като най-добър европейски късометражен филм на „Берлинале”. Дипломната й работа „По божията воля” пък е в официална селекция през 2009 г. на Лазурния бряг, разпространявана е на DVD от Британския филмов институт, галерията „Тейт” и Центъра за съвременно изкуство в Лондон. Причината обаче да ви срещна с Ралица Петрова е участието й в Международното жури на тазгодишното 22-ро издания на „София филм фест”. Като зрител Ралица иска да гледа филми, които да я преследват и да я карат да ги усеща в стомаха си. Като режисьор иска да прави именно такива филми, но дали това е усещането, което искаше да получи като част от журито на международния филмов фестивал, чуйте в звуковия файл.
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното..
Трябва да се обединят всички усилия, за да може да се стигне до позитивен резултат. Не е въпросът да се повтарят вотове на недоверие всяка седмица с..
След множеството дискусии и скандали около професионалната реализация на младите лекари става ясно, че и в тази област има много за ремонт - както..