Премиера на „Дон Карлос” в Телавивската опера

Ходила съм на опера, за да чуя изявени певци, да се насладя на изкуството на голям диригент, но за пръв път обект на любопитството ми е режисьора. Той не е кой да е, а Джанкало дел Монако – Цукерман, син на великия Марио дел Монако и голямата пражка певица Естер Цукерман, чийто гроб е почти до този на Кафка, а роднините й са се преселили в Израел. Джанкало дел Монако – Цукерман е един от най-знаменитите оперни режисьори на нашето време, канен на най-големите сцени по света от Миланската скала през Ковънт Гардън , та до Метрополитън. Той носи с тире имената на двамата си прочути родители не само по време на гастрола в еврейската държава.

Тази постановка на вердиевия „Дон Карлос“ в оригинал е направена за "Ковънт Гардън". Джанкало дел Монако – Цукерман я е адаптирал за доста по-малката и необорудвана с въртяща се сцена Израелска опера. Именно тази липса на възможност да се реди декор за следващото действие, докато се пее дадената картина от спектакъла, водеше до накъсване на действието заради дългите паузи за смяна на декора. Фойерверк от интересни режисьорски хрумвания очароваха зрителите. Например графиня Еболи в неговата постановка е едноока и носи превръзка на окото си. Румънското мецосопрано Джудит Кутас в тази роля изобрази едновременно съвършена красавица - прелъстителка и пират. Във версията на режисьора именно тя застрелва в гръб маркиз Поза в затвора, за да му отмъсти за предателството към Дон Карлос, в когото безнадеждно е влюбена. Всички знаят известната ария с кърпичката от второ действие на операта. Но тук кърпичката е заменена с испански шал, който веднага става част от предлаганите обстоятелства и с него се изобразява ту корида, ту вълни, сред които плава кораб, ту черен воал, така че не е ясно дали е за сватба или за погребение. Акцент в постановката е и сцената на площада, където ясно различими сред осъдените от инквизицията са евреи, отказали да приемат християнството.

За мен аржентинският тенор Густаво Порта в ролята на Дон Карлос имаше прекрасен глас и музикалност, но отказваше да се впише в постановката. Не му отиваше сценичния костюм с бухнали шорти и имах чувството, че това го смущаваше и той предпочиташе да застане анфас, вперил поглед в публиката, която се опитваше да омагьоса с безспорните си певчески качества. Тук искам да кажа, че подобен бе проблемът на повечето мъже на сцената. Единственият, на когото шортичките стояха добре, бе пажът, но се знае, че тази роля се изпълнява от млада жена. Така че художничката по костюмите Хесус Руиз се е съобразила с епохата, но не и с артистите. И на корейския бас Инсунг Сим в ролята на крал Филип II също не му отиваше костюма, но постановчикът му помогна да се чувства уютно на сцената като го скри зад бюро, където кралят подписваше книжа, или ровеше в кутията на жена си докато изпълняваше ариите си, а в сцените на пощада и при финала крал Филип бе облечен в дълга царска дреха и шортите бяха само загатнати. В тази версия операта остава с открит финал за съдбата на Дон Карлос, но виждащите се от фоновия декор пътища са едно от решенията на конфликта крал-престолонаследник.