Избори за съвети на националните малцинства в Сърбия, включително на българското

За 4 ноември, неделя, са насрочени избори за 19-те регистрирани съвети на националните малцинства, включително на българското. По закон тези съвети са упълномощени да участват в решаването или самостоятелно да решават въпроси и проблеми в областта на образованието, на информирането, на културата и на употребата на езиците на малцинствата в Сърбия. В Босилеград ще отворят 2 избирателни секции, а в селата в района ще има още 13. Местни жители коментираха пред пратеника на „Хоризонт“ Кирил Фалин повишената обществена активност.

От общината в Босилеград  обявиха, че за разлика от преди 4 години, когато е имало избори за Национален съвет на българското малцинство, в избирателните списъци попаднали около 14 000 сънародници и сега те са с около 4 500 повече.

Кметът  четвърти мандат на община Босилеград  Владимир Захариев, който е настоящ председател на националния съвет на българското малцинство в Сърбия заяви: „Много се радвам, че има над 18 хиляди избиратели“.

От екипа на Културно-информационния център „Босилеград“ обаче имат по-друго тълкуване.

Директорът му Иван Николов обясни: „В сръбските медии се  появиха информации, че това увеличение се дължи на активистите на сръбската управляваща партия, които нарочно се записват в избирателните списъци. В тях има и сърби, цигани, мюсюлмани, албанци. Те не са българи, но се прехвърлят в националния избирателен списък на българското малцинство, но фактически подменят вота. Както каза един мюсюлмански представител, недопустимо е представители на един народ да избират представителите на друг народ“.

Съставени са две листи. Първоначално били 3.

Журналистът от излизащия на български език в Ниш вестник "Братство" Петър Рангелов, който следи цялата подготовка и кампанията по утрешния вот обясни:

„Първата листа беше на Стефан Костов, втората беше на Зоран Джуро - председателя на Общинския съвет в Димитровград, обаче те се оттеглиха. След това се стигна до договор между кметовете на Цариброд и Димитровград  и от тази листа се оттеглиха хора, които си направиха своя листа, която оглавяват кметовете“.

Така босилеградчани ще избират между две листи. Едната се оглавява от бизнесмена Стефан Костов, който държи малък цех за мебели в Босилеград. Неговите привърженици първоначално бяха доста активни, а другата се води от кмета на Босилеград Владимир Захариев.

До петък нямаше изразителна и активна предизборна кампания, ако не се брои концертът на сръбската фолкзвезда Драган Шаулич. От Културно-информационния център още преди старта казаха, че ще бойкотират вота.

Предрешени в полза на кмета

„Тези избори са предрешени в полза на кмета Владимир Захариев“, посочи директорът Иван Николов, чието име се спрягаше и за водач на една от листите. „Една листа беше изтеглена в последния момент от републиканската избирателна комисия, както получихме някои информации - под натиск на сръбската управляваща партия. След това в експресни срокове беше създадена втора листа - „Това сме ние“ на Владимир Захариев и на кмета на Цариброд - Владица Димитров. Те нямат право да бъдат председатели на Националния съвет на българското малцинство, но те са първите двама в листата. Не знам как ще го обясняват пред закона. Защото с измененията в Закона за националните съвети на националните малцинства беше изрично казано, че лидерите на политически партии и членове на изпълнителната власт и на политически органи нямат право да членуват в националните съвети. Тогава се целеше деполицитизация на националните съвети. Председателят на малцинствената партия - Драголюб Иванчов беше предупреден още през септември с писмо, че той не би имал право да се кандидатира на тези избори“.

И от Демократичния съюз на българите в Сърбия няма да участват.