Ученици от великотърновското училище „Емилиян Станев“ се записаха в историческите хроники като част от откривателите на древни монети и сечива в крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица. Средношколците са от единствения във Великотърновска област кръжок по археология.
Младите археолози са десетокласници от най-голямото училище в област Велико Търново. Възпитаниците на СУ „Емилян Станев“ имат вече едногодишен опит в археологическата наука и работата на терен. Кръжочниците подредиха в училището си изложба от артефакти. Находките са открити от самите средношколци, които през лятото участваха в разкопките на древната крепост „Ряховец“ край Горна Оряховица. Експозицията съдържа богат снимков материал от проучвателната дейност, а в стъклени витрини са подредени монети от 13-и век, части от стрели и битови предмети, както и находки от ранножелязната епоха.
Заниманията по археология стартират през миналата година, а със средношколците се занимава археологът от Великотърновския исторически музей Илиян Петракиев:
"Ентусиазмът на учениците, които започнаха от първия до последния ден, провокираха у мен идеята, освен чисто теоретични занимания, да преминем и към практични. Още през пролетта организирахме теренни археологически обходи в село Боженци, Габровска община. В последствие направихме и традиционните ни разкопки на крепостта „Ряховец“ пак заедно с децата от кръжока".
Човек трябва да знае какво иска, какво може и какво му е на сърцето. Археологията е запалила любознателността на кръжочниците. Десетокласникът Стоян Стефанов е и един от доброволците в археологическите експедиции. Младежът споделя, че историческата наука винаги го е увличала:
"Аз винаги съм бил голям фен на историята. Освен че нямах работа у дома, просто ми беше интересно да разбера как е практическата страна на този предмет. В часовете ни учеха как се работи с геодезия, с фотошоп, с различните програми, които ползват археолозите. На терена ни учиха как се работи с металотърсач и как се описват намерените неща. Иманярството е много по-бързо от археологията, няма нужда да се пишат 50 страници документация след намиране на обект. Кратко казано – единствената разлика е: няма я бюрокрацията, не се пишат писмено находките".
Още в първите дни на теренната работа в крепостта „Ряховец“ Стоян Стефанов бил впечатлен от намерените средновековни монети и нож. Младежът признава, че археологията му е изключително интересна като наука, но не планира да тя стане негова професия:
"Е, много тежък физически труд с много ниска отплата. Трябва много да ми харесва, пък не е на това ниво".
За разлика от Стоян неговата съученичка от кръжока Пламена Владимирова категорично е решила, че археологията ще е нейното бъдеще, а интересите ѝ са насочени към некрополите и скелетите в тях:
"Работата на обекта е уникална, защото там се срещаш с хора, които са готови да дадат част от времето си, за да могат да открият някаква малка история. Те не гледат парите, а са там, за да се забавляват, което на мен ми направи голямо впечатление. Аз основно се занимавах с металдетектора, защото ми беше интересно как са структурирани монетите, къде се намират, дали има значение мястото им според датировката. В края на заниманията на обекта излязоха нови находки, които бяха неочаквани – три скелета, което образува некропол. Винаги съм била запалена по некрополите и се научих да ги чистя, да водя документацията и да описвам откритите на тях находки".
Археологията може да е забавна наука, разказва на кръжочниците си Илиян Петракиев:
"Част от нещата, които аз им преподавам, аз също ги уча наново. Аз, може би, започнах от тяхното ниво и това ми позволи да имаме по-близка дистанция един с друг. Наблегнахме на повече снимков материал, работа в клас, а не точно чистата, суха теория. Трябва да си призная, че децата са изключително талантливи и много бързо не само че попиваха това, което им се преподава, но искаха допълнителна информация, допълнителна литература. Не е лъжа, ако кажа, че задлъжнях на библиотеката на нашия музей, защото голяма част от литературата вече е в тях.
Средношколците археолози активно се включиха в археологическата школа „Ряховец“ и почистването на находките, намерени в едноименната крепост, разказа ръководителят на школата Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица. Под нейно ръководство вече пета година в музея се провеждат семейни съботи, по време на които родителите водят децата си, за да се забавляват и помагат на археолозите:
"Децата, с които аз работя в музея, ми вдъхват една увереност и още по-силно ме мотивират да работя, тъй като виждам, че работата ни има смисъл. Има млади хора, които се интересуват, които са доволни и страшно щастливи. За мен това е достатъчно. Когато човек е щастлив, значи си е свършил работата".
Клубът на младите археолози и СУ „Емилиян Станев“ обявяват конкурс за изработване на лого на Археологическа школа „Ряховец“. Трите най-добри проекта ще бъдат наградени, а всеки който иска да участва, може да се включи в творческата надпревара до 15 февруари 2019 година.
Снимки: Здравка Маслянкова
Всяка пролет, вече 14 години, в София се събират любители на пианото, които искат да се изявят на сцена, въпреки че не са избрали музиката за своя професия. Конкурсът Vivapiano, организиран по инициатива на пианистката и клавирен педагог проф. Даниела Дикова, им дава шанс, а състезанието постепенно се превръща в среща на съмишленици. 14-ото издание..
Още преди пет години младата цигуларка Зорница Иларионова спечели наградата за активна творческа дейност в националната анкета "Музикант на годината 2019" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". Заедно с това беше наградена и в дуо с пианистката Мартина Табакова като "Ансамбъл на годината 2019". Активната творческа дейност на Зорница Иларионова..
На литературния пазар вече може да намерите книгата "Изгревът в деня на жътвата" – предистория на поредицата за "Игрите на глада" с автор Сюзан Колинс. Антиутопията, която се развива в едно евентуално бъдеще, разделено от политически манипулации и насилие, е сред най-успешните литературни и филмови поредици. В предаването "Понеделник..
Тази вечер е последното събитие от поредицата "Българска музика" на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. В Първо студио на Националното радио ще прозвучат три концерта на композиторката проф. Борислава Танева. Те са в жанра "Кончерто пиколо". Идеята на авторката е да създаде инструментална форма,..
25-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на 100-годишнината от рождението на великия български тенор Никола Николов. В него са включени изказвания на слушатели, споделени на редакционния телефон, част от слушателски писма, изпратени на електронната поща, и..
За почти 80-годишната история на Израелската опера за пръв път е поставена “Отело“ на Джузепе Верди. На традиционната лекция преди спектакъла драматургът на операта даде задача на слушателите си да открият какво прави тази творба предтеча на веризма. Според него тя се отличава коренно от предишните опери на Верди и отваря вратите на любимия му..
Мартенският афиш на Миланската Скала зарадва любителите на оперното изкуство с шедьовъра на Джакомо Пучини “Тоска”. На 15 март завесата на театъра тържествено се вдигна за спектакъла, открил сезон 2019/2020 г. За пореден път режисьорът Давиде Ливермор не разочарова публиката със своята зрелищна продукция, а изключителният музикален състав и..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..