Между 7 и 10 млрд. евро е цената, с която Макрон потушава гнева на протестиращите

Между 7 и 10 млрд. евро ще бъде цената на социалните придобивки, с които френският президент Еманюел Макрон се опита да потуши гнева на протестиращите.

След като вече извоюваха да не се увеличава акциза върху горивата, “жълтите жилетки“ получиха още обещания, едно от които е 100 евро ръст на минималната работна заплата месечно, припомни Клер Лероа, която изучава потребленията на домакинствата в Парижкото училище по икономика.

“Минималната работна заплата в момента е около 1500 евро месечно брутно, но нетно се получават около 1100 евро на месец. Предстои да видим дали протестиращите ще възприемат за достатъчно това увеличение, или ще преценят, че не е достатъчно“, каза тя и още за част от пенсионерите ще отпаднат някои данъци“, каза тя за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„По отношение на пенсиите - по-рано през годината беше анонсирано, че те ще бъдат увеличени само с 0,3 %, което практически е по-малко от инфлацията. Практически това означава, че пенсионерите ще изгубят покупателна способност тази и следващата година“, каза още тя.

Франция окончателно ще загуби стабилността на финансовата си система, което ще се окаже сериозен проблем, категоричен е Гунтрам Волф от Брюкселския институт „Брюгел“.

“Бюджетният дефицит може да бъде над три процента, но засега имаме само реч от президента. Европейската комисия реагира само веднъж. Аз обаче допускам, че за поредна година Франция няма удържи дефицита си в рамките на европейските правила. Това поставя като цяло въпроса за фискалната рамка, за отношенията между Франция и Германия. От много години Париж не се справя с намаляването на бюджетния дефицит, което разбира се води и до нарастващ дълг. Между другото, вероятно Европейската комисия ще е доста по-благосклонна към Италия сега, след като Франция изглежда все по-вероятно да наруши бюджетните правила“, каза той.

От европейска перспектива обаче нещата изглеждат по-различно. Макар и Европейската комисия засега да е сдържана към проблема на френската хазна, това налага промяна в тона към Рим, където популисткото правителство на „Лигата“ и „Пет звезди“ предложи козметични промени в бюджета, заради който тегне наказателна процедура от Брюксел.

„Хората започнаха да стават по-предпазливи за инвестициите в Италия, което веднага се видя и по данните за растежа на икономиката. Също така стои въпросът с дефицита - те решиха да го ревизират надолу от 2,4 на сто на 2,04 на сто, каквото и да означава това. Те сигурно просто искат да имат четворка в числото. Такава разлика след десетичната запетая няма особено значение, но аз мисля, че по този начин те ще умилостивят Европейската комисия и ще се стигне до някакъв компромис. Това със сигурност ще бъде политически компромис“, който обаче може да бъде измерен в икономически провал, допълва Волф.