Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Светлана Христова: Публичното пространство е един вид общо благо и затова лесно се осъзнава като такова


Защо публичните сгради и пространства мобилизират гражданска енергия и как тя да бъде оползотворена, както и защо хората се мобилизират да пазят пространства и сгради в по-голяма степен, отколкото човешки права, на тези въпроси отговаря доц. Светлана Христова пред БНР, правейки кратък социологичен и културологичен коментар върху протестите за градски пространства, който тръгна от последния горещ казус, свързан с горещите минерални извори в София.

“Публичното пространство е един вид общо благо и затова хората лесно го осъзнават като такова и лесно се мобилизират и усещането за подмяна, затова, че започва това общо благо да ни се изплъзва, някак си …По-общо казано чувството за подмяна на ценностите на обществото започва да надделява, хората стават нервни, хората вече не могат да понасят това“, каза доц. Христова, редактор на едно голямо изследване за публичните пространства, което излезе в издателство “Routledge” - тя е социолог, изследовател и преподавател в Югозападния университет, в интервю за предаването “Хоризонт до обед“.

“Въпросът ви отразява вероятно българския контекст, ако го погледнем по-широко, хората се солидаризират и за човешки каузи, мисля че и в България започнахме да откриваме тази солидарност“, каза тя.

“Като говоря хората имам предвид не само Централна и Източна Европа – говоря света като цяло. Ние навлизаме в една нова фаза, бих казала постконсуматорска фаза, когато хората осъзнават първо, че природата е с изчерпаеми ресурси, когато глобалното затопляне става факт, когато се случи кризата, финансовата криза, която обхвана света, и която доведе до масово обедняване на средната класа, но това е класа, която има културен капитал, социален капитал“, каза тя.

Тя коментира и темата как изглежда казусът с минералната вода, защото водата и въздухът – разбираме и като достъп до публични блага:

“Всъщност огромна е изненадата, защото от 80-те години на миналия век в света взе да се развива нещо, което можем да наречем “икономика на преживяването“. Значи това се пада глобално след времето, когато света, по-скоро развитите страни започнаха да се деиндустриализират. С намаляването на индустриите взе да се развива нещо, което днес припознаваме като творческа, креативна, културна индустрия, то се нарича също така “икономика на преживяването“, каза тя.

“Градовете започват да стават все по-ясно изразени самостоятелни играчи, особено в ЕС, където управление, права, политики се пределегират към съюза. Това води до увеличаване на ролята на регионите и на отделните градове".

“Казусът с централна баня той обхваща колкото възможността да оценим ресурсите, да видим как бихме могли да ги включим в тази “икономика на преживяването“, за да привлечем повече туристи“. Водата в София се явява вид културно наследство, то е свързано с едни вековни практики, каза още тя.

“Европа все повече става континент на застаряващото население. Все повече въпросът за здравето, въпросът за устойчивото използване на ресурсите, въпросът затова как ние ще успеем по-дълго време да живеем добре, пълноценно – качеството на живот, качеството на преживяването – това един много европейски въпрос“, каза още тя.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Явор Божанков

ПП-ДБ излязоха с декларация за третата година от началото на войната в Украйна

С декларация излязоха от "Продължаваме промяната-Демократична България", по повод на третата година от началото на войната на Русия срещу Украйна. Депутатът Явор Божанков заяви, че от формацията му застава твърдо зад Киев:  "Демилитаризацията на Украйна, поставена като цел от Руската федерация, е висша форма на цинизъм. През 1994-та се..

публикувано на 21.02.25 в 11:25

Д-р Диана Инджова: Европа е доста дискриминационна към своите хора с увреждания

Европа е доста дискриминационна към своите хора с увреждания . Това заяви пред БНР д-р Диана Инджова, ръководител на Центъра за психологически изследвания, преди провеждането на  форума "Хората с увреждания и развитието на новите технологии", организиран от Глобалното движение на хора с увреждания. "За Европа твърдим, че имаме над 90 милиона..

публикувано на 21.02.25 в 11:15
Джейхан Ибрямов

От ДПС-ДПС отбелязаха с декларация Международния ден на майчиния език

От "Демокрация, права и свободи" -ДПС почетоха с декларация Международния ден на майчиния език и паметта на българските граждани, загубили живота си, защитавайки своето име, език и култура, който отбелязваме днес. Представи я депутатът Джейхан Ибрямов "Днес липсващите от 1992 година учебници по турски език са вече факт. В началото на 2023 г...

публикувано на 21.02.25 в 11:06
Росен Босев

Сарафов поиска възобновяване на делото за клевета срещу журналиста Росен Босев

Борислав Сарафов поиска да възобнови делото за клевета срещу журналиста Росен Босев. Изпълняващият функциите главен прокурор се позовава на решение на Европейския съд по правата на човека, с което държавата беше осъдена, защото на Босев не е бил осигурен справедлив процес.  Миналия юни съдът в Страсбург се произнесе, че България е..

публикувано на 21.02.25 в 11:06

Депутатите създадоха временна комисия за проблемите на безопасността на движението

Парламентът създаде Временна комисия за проблемите с безопасността на движението по пътищата. За неин председател беше избран Андрей Рунчев от ГЕРБ-СДС. Заявено беше, че продължаващата през последните десетилетия война на пътя и загубата на стотици човешки животи задължава единодушно всички парламентарни групи да се обединят за решителни мерки..

публикувано на 21.02.25 в 11:02

Работа в студа навън: Какво трябва да знаем?

Парашкева, Калина и Данка сами правят мартениците, които продават. Цените варират от 1 до 10-15 лева. Трите жени изработват мартениците си в продължение на месеци, а всяка има своя рецепта за справяне със студа по време на кампанията по продажбата им. Повече по темата чуйте в звуковите файлове. 

публикувано на 21.02.25 в 11:01

ПП и ГЕРБ в спор: Всички предложени кадри за регулаторите ли са свързани с Пеевски?

ПП и ГЕРБ си отправиха взаимни обвинения, че всички кадри, предложени за позиции в новите състави на регулаторите, са обвързани с Делян Пеевски. В кулоарите на парламента съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков даде примери за влияние на Пеевски през други партии: "Росен Карадимов, предложен от БСП за шеф на КЗК. Знаете, че КЗК и ВАС..

публикувано на 21.02.25 в 10:35