Германката е за първи път в България като гост на Софийската филхармония, а на диригентския пулт беше неин изявен ученик - виолистът Александър Земцов, когото сме аплодирали многократно и в двете му роли. Бяха избрали Концерт за виола и оркестър от Уилям Уолтън - творба от първата половина на ХХ век с много интересна история: Уолтън я пише за прочутия Лайънъл Тертис, който обаче не я одобрява и отказва да я изпълни, затова за премиерата е поканен Паул Хиндемит - по онова време не само композитор, но и активно концертиращ виолист. В следващите години ролите се сменят - Хиндемит не свири повече Концерта на Уолтън, затова пък Тертис, осъзнавайки грешката си, започва да го изпълнява. Свирят го и той, и всички големи виолисти, и това е една от централните пиеси във виоловия репертоар до ден-днешен. Само че у нас той е изключителна рядкост. Затова беше привилегия за столичани да го чуят в първокласна интерпретация.
Самата Табеа Цимерман свири много съвременна музика. Ексклузивното интервю с нея за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" започва с въпроса:
Често срещано явление ли е, според Вас, изпълнители или диригенти да не успеят да разпознаят добрата композиция и да не й дадат шанс?
Мисля, че това е често срещана грешка, но е нормално дори един шедьовър да има нужда да се изпълнява редовно, за да бъде разпознат като такъв. Смятам, че като интерпретатори нашата задача е да изградим слушателския опит - това е също и проблемът на виоловия репертоар, защото концертите за виола са толкова малко, пък и рядко се изпълняват на голямата сцена, така че слушателите нямат опита, не ги разпознават и никой не знае какво да очаква - нито оркестрите, нито диригентите, нито публиката. Така че шансът една пиеса просто да прозвучи и от самото начало да бъде заобичана от публиката, е много малък. Точно затова аз обичам да свиря концертите от Хиндемит, Уолтън, Барток, разбира се, и много от музиката на ХХ век, а сега свиря и много нови произведения. И се чувствам по същия начин - от едно премиерно изсвирване как да разбера дали една пиеса е хубава или не - докато ако имам по-голям брой възможности, след време ще имам изградено мнение. Рисковано е да съдиш само от едно изсвирване - твърде лесно е да се объркаш, защото, като слушател, как преценяваш, ако нещо не ти харесва, дали е лошо изсвирване или самата музика не е добра? Може да има много причини една музикална пиеса да не звучи убедително. Така че, бих казала, че трябва да правим по-големи усилия виоловият репертоар да достига повече до публиката.
Защо след толкова много години и определени успехи виолистите все още трябва да се доказват на сцената като солисти?
Винаги ще бъде така, според мен. Не мисля, че виолата някога ще бъде поставяна наравно с цигулката или виолончелото. Това е положението! И не мога да кажа, че съм нещастна или ядосана от това. Просто правя каквото мога. И това е!
Но Вие правите толкова много и в продължение на толкова много години! В биографията Ви пише, че свирите на виола от тригодишна. Как е възможно това? Виолистите обикновено започват по-късно, някои от тях дори първо на цигулка.
Да, историята е необикновена, но всичко се дължи на семейството ми - аз имам брат и две сестри, които са по-големи от мен и учеха в местната консерватория. Така че аз исках да съм като тях - виждах, че много се забавляват, докато изучават инструментите си, и исках да съм част от това. Заявих, че искам да свиря и преподавателят по цигулка на сестра ми избра да бъда виолистка. Той беше чудесен учител, после и аз бях в неговия клас. Познавах го и нямаше проблеми да свикна и да му се доверявам. Даже майка ми отначало ме питаше дали искам да влезе на урока с мен, а аз й отговарях, че не ме е страх. Бях уверена и исках да имам свой собствен глас. Беше, разбира се, щастливо съвпадение, защото същият този преподавател много искаше учениците му да свирят камерна музика от самото начало и беше късмет да има четири деца от едно семейство, така че при наличните пиано, цигулка и виолончело, на мен дадоха виола, за да станем квартет.
Табеа Цимерман разказа и за инструментите, на които е свирила през годините досега:
В началото имах малка цигулка - може би е била четвъртинка или осминка, не помня, но сигурно е звучала кошмарно! Моят учител сложи три цигулкови струни на местата, които са общи за цигулката и виолата, а една "до" струна сряза по средата и я постави на правилното място, и така започнах. Докато растях, свирех на цигулка с виолови струни, а после, когато станах на 13, си купих първата истинска виола с мои собствени пари, защото родителите ми нямаха средства, а аз изнасях концерти - свирех в църквата с местния хор и така събрах пари и си купих малка виола за 3000 марки. Още си я пазя! Но тя е толкова малка - малко по-голяма е от цигулка - абсурдна виола е, но има сантиментална стойност за мен. Инструментът, с който съм сега, получих като награда на конкурс във Франция през 1983 г. и оттогава свиря на тази виола, изработена от Етиен Ватело.
Инструментът Ви е всъщност нов - от 1980 г. Не се ли изкушавате да си купите старинна виола?
Мисля, че старите виоли не са добри - не и за солистични инструменти. Никога не съм искала такава и препоръчвам на всичките си студенти, които искат да си намерят стари италиански виоли, да не го правят. Разубеждавам ги, защото старинните инструменти не са правени за солово свирене - или са твърде големи и твърде тромави като звукоизвличане - или имат красив теноров глас, но нямат тази пъргавина, или пък са по-малки, но звукът им е като на не много добри цигулки. Така че аз не съм почитателка на старинните италиански виоли. И особено с тези търговци, които само трупат милиони, а това няма нищо общо с качеството - просто е невъзможно. Аз силно подкрепям младите отлични лютиери и смятам, че има много голямо поле за експерименти за виолистите в това отношение.
Има и още нещо необикновено във Вашата биография - през 1987 г. Вие сте най-младият професор в консерваторията в Саарбрюкен. Защо избрахте да разделите работата си от самото начало на две - при толкова успешна солистична кариера да станете и преподавател?
Не знам, случи се от самото начало - дори когато бях ученичка, на 15-16 години, имах няколко частни ученици - от 7-годишно момиченце, до 35-годишен лекар, който много искаше да свири на виола. Беше забавно, защото той беше два пъти по-голям от мен, а аз го учех. Тогава още не знаех как, но осъзнавах, че трябва някак да водя учениците. Много по-късно дойде развитието ми като по-добър педагог, но винаги съм обичала да споделям откритията си, да дискутираме със студентите. Мисля, че всичко е свързано с моя учител във Фрайбург, който планираше аз да бъда негов наследник в Академията. Той ме насърчаваше да натрупам педагогически опит. Историята всъщност е много забавна: бях студентка до лятото на 1986-а. На 24 юни беше последният ми дипломен рецитал. А на 25 юни аз вече седях в комисията на кандидатстудентските изпити в Саарбрюкен. Започнах с малък клас, в който някои от учениците бяха по-възрастни от мен самата. На 21 вече бях истински професор, но след няколко години прекъснах, защото реших, че е твърде трудно да си поделям времето между преподаването, свиренето и пътуването по света. През 1994 г. се завърнах, но във Франкфурт, а десет години по-късно се преместих в Берлин и от 2004 г. съм много щастлива в академията „Ханс Айслер“, затова нямам намерение да се местя другаде.
В продължение на 14 години Табеа Цимерман свири в Арканто квартет, който наскоро беше разпуснат. „Трудно ни беше да поддържаме семействата и работата си, постоянно да пътуваме, за да се събираме, затова прекратихме - сподели виолистката в края на разговора - затова сега аз свиря повече соло, повече съвременна музика, ходя по фестивали, но нямам намерение да основавам друг ансамбъл“ - категорична е тя. Колкото до следваща среща в София - каза просто „Ще видим!“, съвсем по германски точна, но с широка усмивка!
Цялото интервю с Табеа Цимерман можете да чуете в звуковия файл.
Христо Гърбов е обичан от публиката актьор. Той може да те накара да се разсмееш от сърце, но и да те разплаче. Мисли, че "Смехът е голяма сила – искрена и разтоварваща, но и пречистваща и оздравителна". Той гостува в поредицата "Магията на театъра" на "Нощен хоризонт". Може да се каже, че всички харесват Христо Гърбов и се радват да го гледат на..
В студените зимни дни имаме време да се обърнем навътре към себе си, да се успокоим , да се научим да чакаме по-светлите дни, да се убедим, че те скоро ще дойдат и ще посрещнем по-топлите и щастливи слънчеви лъчи . Тази философия се утвърждава във времето и в нея ни убеждава житейският поглед на изкуството . То умело запечатва проекцията..
24-тия галаконцерт на "Младите фолклорни таланти" се проведе в първо студио на БНР на 16-и февруари. Сред тях бяха Пресиана Леонидова, Ралица Генчева и Теди Славова. Трите учат в Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна. Ученички са на Ваня Друмева. "Фолклорът ни събира и ни обединява", казва Пресиана. Дават си сметка, че..
Младият певец Валентин Велчев събра някои от най-големите звезди от всички жанрове на българската музика на бляскавия си концерт, с който направи промоция на новия си албум "Свети Валентин". Събитието уважиха естрадните легенди Мая Нешкова и Кирил Икономов, Мари и Хайгашод Агасян, Ани и Светослав Лобошки, първата победителка от "Златният Орфей"..
Народният изпълнител Божидар Златков представи в ефира на програма "Хоризонт" и предаването "Рано в неделя" новата песен "Деведжии". Обичаят „Деведжии“ се празнува в село Лесново, Елинпелинско. Това е традиционен кукерски обичай, който се отбелязва от много години. Според някои, идва от времето на турско робство. В село Лесново се провежда..
По повод 152 години от гибелта на Апостола на свободата Столичната община организира историческа възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“. Тя се проведе на площад „Гина Кунчева“ в София пред очите на десетки граждани, деца и ученици от столични училища...
Любопитна премиера предстои следващата седмица в Пловдивския куклен театър с покана към възрастните, а не към децата. Моноспектакълът на Димитър Николов - „Момо или животът пред теб“ по романа на един от знаковите съвременни френски автори, Ромен Гари ще се състои на 27 февруари от 19 часа. Актьорът е запленен от книгата още като студент и..
" Тези, които трябва да се извинят и да понесат съдебна отговорност, са хората, които в момента насилствено, и с фалшиви данни, вкарват България в..
Цялото интервю на Явор Стаматов с Делян Добрев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Цялото интервю на Явор Стаматов с Първан Симеонов в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.