„С тази книга с християнски есета аз завършвам почти десетгодишен, много интензивен за мен период, в който вниманието ми изцяло беше насочено към изучаването и поемането на християнската вяра“, разказва Димова и описва този десетгодишният път като "трънлив, интересен и много обогатяващ".
Притъпяването на сетивата ни за вярата много добре се вписва в общата атмосфера в обществото и съвременността ни, смята тя:
"Мисля, че във всеки човек дреме това зрънце на вярата. Всеки мечтае да влезе в тази вяра, само че понякога сетивата ни са толкова замъглени, усещането, интуицията ни е толкова притъпена, загрубяла, че ние не усещаме този непрестанен и неустоим зов. От друга страна и обществото ни е в тази комерсиализация, в това консуматорство. Като че ли колкото повече имаме, толкова сме по-щастливи, а всъщност е точно обратното."
Писателката твърди, че вярата не я е направила по-добра, но я кара да се вглежда повече в себе си и по-ясно да вижда лошото. „И така усилията, които полагам да се оттласна от него като че ли са по-изострени.“
Това да си християнин не означава, че си станал по-добър човек, за мен означава, че се стремиш да станеш по-добър, споделя още Теодора Димова.
"Обикновено човек стига до вярата, когато се случи голямо нещастие, тогава човек се чувства съвсем безпомощен - никой не може да му помогне. Тогава се обръща нагоре, тогава извиква. Друг път съвсем кротко, съвсем внезапно, съвсем като че ли рационално човек се обръща."
Вярата е непрекъснато претворяване на лошото в добро, на болестта в здраве, на омразата в любов, изтъква Теодора Димова. "Всичко, всичко може да бъде претворено, когато имаме помощта на Бог и това е големият залог. Това е предизвикателството - да умеем да виждаме и да извършваме ежедневно това претворяване."
Теодора Димова отчита, че скандалите в обществото и разривът се задълбочават все повече, а така нашата енергия спада все повече:
„Енергията ни да се възмущаваме, да не допускаме, да изпитваме солидарност един с друг. Тази обществена енергия като че ли вече е на критично ниско ниво. Затова скандалите вече не ни правят впечатление.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..
Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано – какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
Приключва международната система, която бе учредена в края на Втората световна война, чийто резултат беше ядреният чадър, който Америка осигуряваше на..