Петър Берон: Маслената палма е бич за тропическите гори

79-годишният Петър Берон вижда като особено голяма заплаха за тропическите гори изгарянето им и замяната им с маслени палми, от които се добива палмовото масло. „Маслената палма – това е страхотен бич, защото от нея се печели много и се унищожават поголовно тия гори“, поясни той. Подобна е била ситуацията с каучуковите дървета, но след като вече има синтетичен каучук, това бедствие за влажните гори е заменено с друго, коментира Берон. 

"Едно такова пътуване, както сме ходили в Непал, или в Мексико, в Индонезия - едно такова пътуване е продължителен период: първо да намериш пари за него, търсиш оттук-оттам и да направиш останалата подготовка. След това, като се върнеш, има поне още два месеца, докато се разпредели всичкия този материал, да се изпрати на съответните специалисти – по разните групи животни има разни специалисти в разни краища на света, голяма кореспонденция да се проведе с тях. И то през всичките тези десетилетия, когато нямаше интернет, нямаше имейли, всичко се пишеше на машина, по десет писма на ден съм пращал… И докато това се направи, се задава някаква нова експедиция" - така са изглеждали трудовите хоризонти на Петър Берон преди десетилетия.

В Централна Нова Гвинея има варовик с дебелина 4 хиляди метра и падат 7 хиляди милиметра дъжд (десет пъти повече от София), вали всеки ден. „Никой не беше ходил. Имаше само едни снимки на австралийската армия, къде ясни, къде не,  и беше любопитно да се иде да се види какво е“, спомня си той днес. Попадането в Нова Гвинея, обаче, се оказало низ от щастливи случайности. 

Един ден в музея дошли млади англичани, които били у нас на тренировъчна експедиция, Берон им показал папки за най-различни страни в света с всевъзможни за 70-те години на XX век данни. Англичаните били паркирали до паметника на Цар Освободител, а върху колата им имало стикер „Подкрепете британската експедиция до Нова Гвинея“.

„Аз викам: „Блазе ви, ще отидете на такова място, забележително и те казаха изведнъж: „А вие, като сте събрали толкова интересни материали за Нова Гвинея, защо не отидете и вие там? Това беше, разбира се, един ужасен въпрос, 75-та година, когато никой нямаше и един долар в джоба. Аз измърморих нещо, те си заминаха и след някое и друго време, хоп, дойде официална покана bulgarian biologist да вземе участие в експедицията. Те бяха намерили пари, бяха събрали всичко, искаха само 500 лири да се внесат като личен принос. Откъде да намеря? Аз нямах пет лири…“

През българската комисия за ЮНЕСКО стигнали до Леда Милева в Париж, която намерила исканата сума. „Пристигнахме там, направихме си едни бараки в центъра на една гора – на хиляда километра наоколо нямаше нищо, и в продължение на пет месеца, всеки ден, при много трудни обстоятелства обикаляхме и намерихме към 200 нови пещери и цяла една нова фауна“, прави равносметка естествоизпитателят.

На 17 септември 1975 той присъства на обявяването на независимостта на Папуа Нова Гвинея. „И бяха се събрали там групи с копия, с лъкове, слезли от дърветата буквално хора от най-различни племена.“ По-късно Берон описва в книгите си папуасите. 

Изследователят остава на острова и след експедицията, изкачва най-високия й връх, открива пещерни рисунки и с големи перипетии се прибира в родината. Прекарва там общо пет месеца – сред комари в джунглите и силно отровни змии. Сега в Природонаучния музей има четири препарирани екземпляра райски птици, с които е известна Папуа Нова Гвинея.

Целият разговор с д-р Петър Берон е в звуковия файл.