По думите на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика такава ситуация е притеснителна за предприятията със сериозни потребления на ток. В предаването „Преди всички“ той поясни, че тази тенденция се наблюдава и в Европейския съюз.

„Когато се говори за увеличение на цени, трябва да се разграничат тези две неща, че има външни фактори – валидни за почти целия Съюз, и вътрешни - строго специфични за нашия пазар, сам по себе си доста специфичен. Затова мерките трябва да разграничат двата ефекта“.

„Предложението за пускане на допълнителни количества от производителите на свободния пазар е мярка, която би била от полза и би успокоила пазара“, каза Мартин Георгиев и допълни:

„Един от основните проблеми в сегмента „ден напред“ е фактът, че голяма част от покупката на ел. енергия се извършва през пазара „ден напред“, тъй като по дългосрочни търгове е продадена енергия, която задоволява само около 40% от потреблението, тоест, повече от половината от енергията се купува от пазара „ден напред“. Във всяка страна е различно, но стандартът е между 10% и 20% само да се търгуват на пазар „ден напред“, а останалите количества, съществените, да се търгуват по дългосрочни цени, което гарантира стабилност и прогнозирумеост за производителите и за потребителите“.

Георгиев е категоричен, че търговците няма как да гарантират стабилна и устойчива цена на ел. енергия, ако нямат възможност да закупят тази енергия по дългосрочни договори.

„Тези 60%, които се купуват от пазара „ден напред“, цената е доста променлива – в съседни дни се променя до 300%, в съседни часове има 200-300% промени. Практически е невъзможно да бъде прогнозирано и на основа на нея да се гарантират продажби по фиксирани цени. Голяма част от търговците предлагат на своите клиенти продажба на ел. енергията по индексирана цена към пазара „ден напред“. Другата алтернатива е или да се оттеглят от пазара, или да фалират“.

Мартин Георгиев каза, че през последните години има 17 търговци, които са се оттеглили заради тази специфика на пазара в България, което е 15-20% от регистрираните в страната. В последните две години търговците са натрупали загуби около 50 млн. лева.

„В момента обвиненията срещу ЕРП-тата са, че изкривяват пазара, тъй като пускат оферти за купуване без таван на цената. Това няма как да се случи, защото, когато има монополен пазар, цената се диктува от монополиста. Когато има голяма концентрация на пазара, тя може да доведе до намаляване на количествата, които се предлагат, което автоматично вдига цената. Няма как от страна на търсенето пазарът да бъде изкривен, защото проблемът е в предлагането“, заяви Калоян Стайков.

„Основните продавачи на пазара в България са държавните електроцентрали, тоест, ако има мярка – осигуряване на ликвидност на пазара, то тя трябва да бъде изпълнена от тях. Важна е пиковата енергия – тази, която се консумира през деня, която консумират повече от 90% от потребителите на свободния пазар. Такава енергия няма продадена по дългосрочни договори нито един мегават час, а тя е най-важната и най-чувствителната. Това е нещо, което в много наши становища сме искали да се осигури – предлагане и на пикова енергия, много важна за пазара, и нейното предлагане би предпазило потребителите от тези волатилни цени, които се наблюдават на пазара „ден напред“, поясни Мартин Георгиев.

Според Калоян Стайков количествата са важни, но проблемът на нашия пазар е, че има огромна концентрация – „точно тези три държавни дружества в холдинг БЕХ създават този проблем, защото, когато те решат, могат да се ограничат количествата, съответно цените се увеличават, а когато предлагането е ограничено, а търсенето – високо, има такива големи волатилности в цените ден за ден, месец за месец. В тези условия регулаторът трябва да има много по-активна роля, защото, когато има монопол, то той се регулира“.

Интервюто с Мартин Георгиев и Калоян Стайков можете да чуете в звуковия файл.