„Германия и Франция може и да са двигателят на ЕС, но само двигател не е достатъчен, за да придвижи съюза напред.“ Така историкът проф. Йорг Реквате от университета в Касел коментира препотвърдения договор за приятелство между Берлин и Париж.
„Не мразя французите. И как бих могъл - на тях дължа не малка част от образованието си! И изобщо - омразата към дадена нация е странна работа. Ще я намерите само в най-ниските културни слоеве. Там тя избуява. Но има и слоеве в обществото, където тази омраза напълно липсва и където човек се извисява над нациите.“ Това пише Йохан Волфганг фон Гьоте до близкия си довереник Екерман през 1830 г. Тези размисли добре илюстрират историята на отношенията между Германия и Франция, белязани от жестокостите на не една война. За силата, с която историята може да се превъзмогне, говори Елисейският договор от 1963 г., сложил край на вековна вражда между двете съседни страни. И поставил основата на европейската интеграция. Германия и Франция се обръщат срещу тенденцията на растящ национализъм и залагат на международното сътрудничество. Това е причината Макрон и Меркел да разширят Елисейския договор от 1963 година", обяснява историкът проф. Реквате необходимостта от подновяване на договора за приятелство между Франция и Германия. За професора по история на Западна Европа и ЕС подписването на договора в Аахен е сигнал към Европа: „Защото днешният свят не светът от 1963-та“.
А може би този договор е германският отговор на смелата визия на Еманюел Макрон за Европа, която той разви в прословутата си реч в Сорбоната през есента на 2017 г.?
Проф. Реквате смята, че Аахенският договор е по-скоро намек за това какво мисли Германия по предложенията на Макрон:
"Детайлите в предложенията на Еманюел Макрон за укрепване на ЕС издават един типично френски подход, а именно засилване на централизираното управление. В това няма нищо изненадващо - френската традиция повелява повече правомощия за централната власт. Тази традиция обаче се сблъсква с традицията в Германия, която е изградена на федеративен принцип. Така че подписаният договор в Аахен всъщност намеква за отговора на Берлин, който е съгласен, че интеграцията в ЕС трябва да се засили, но не чрез изземване на правомощия и прехвърлянето им към централната власт. Германия смята, че конкретните проблеми трябва да се решават на местно ниво. Това проличава особено ясно от клаузите в договора от Аахен, които се отнасят до укрепването на местната власт в пограничните райони. На местната власт от двете страни на границата се прехвърля отговорността за осъществяването на локални проекти, например в инфраструктурата или пък в образованието."
Според проф. Реквате френско-германското партньорство е необходимо, но не е достатъчно:
"Необходимо е, защото ЕС едва ли може да реши каквото и да било без тези две държави, или по-точно срещу тези две държави. Нека обаче не забравяме, че Германия и Франция са много различни и имат различен подход към много теми. Стана дума за централизираната власт във Франция и федералния принцип в Германия. Различия във вижданията има и в икономическата политика. Именно заради това консултациите между Париж и Берлин са така необходими. Когато тези толкова различни държави стигнат до едно мнение, може да се предполага, че и в рамките на ЕС компромисът е възможен. Така че Германия и Франция може и да са двигателят на ЕС, но само двигател не е достатъчен, за да придвижи ЕС напред."
- В Източна Европа се забелязва известен страх от заформящия се европейски авангард. Споделяте ли тези опасения, проф. Реквате?
"Може би трябва да се върнем малко назад в историята, за да обясним причината за тези страхове, при това не само в Източна Европа. Този отново избуяващ национализъм се дължи на историческото наследство на Варшавския договор. След падането на Берлинската стена бившите комунистически държави изпитват остра нужда да вземат съдбата си в свои ръце и да не са повече под чуждо попечителство. Според мен това е обяснението, защо след първоначалната еуфория от членството в ЕС в Източна Европа се възроди идеята за самостоятелност и силна национална държава, която да се противопостави на брюкселската администрация. А бюрокрацията на Брюксел се оприличава на до болка познатия чужд диктат от Москва от годините на комунизма".
Проф. Реквата каза още, че това усещане на източноевропейците е напълно сравнимо с онова, което доведе британците до Брекзит. През всичките години на своето членство в ЕС Великобритания винаги е възприемала Брюксел като чужда сила, която диктува политиката на Лондон. На острова винаги е важала максимата: „Взимаме, каквото можем и не се оставяме да ни водят за носа.“ На това усещане се дължат всички изключения от правилата на ЕС, които Обединеното кралство е успяло да договори за себе си, вместо да се опитва да работи за общата кауза - силен ЕС.
"Според мен източноевропейците трябва да повярват в проекта Европейски съюз и да работят за това чрез силен ЕС да изградят силни държави. В един силен ЕС те ще могат да задават дневния ред, като същевременно трябва да бъдат възприемани като сериозен и надежден партньор. Просто европейското обединение и националните интереси не са взаимоизключващи се величини, а напротив - те се допълват", смята германският историк.
Цялото интервю на Весела Владкова чуйте в звуковия файл.
Хиляди протестиращи срещу политиките на американския президент Доналд Тръмп спрямо нелегалните мигранти блокираха една от най-натоварените калифорнийски магистрали в района на Лос Анджелис. Протестите в Лос Анджелис започнаха около 9 сутринта в неделя местно време недалеч от кметството на града. Час по-късно полицейското управление на..
Доста невероятно е правителството да успее на този етап да постигне 3% дефицит , и то заради условията, което самото то си е поставило. Това каза пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика. По думите му, от една страна има декларации на управляващите, че няма да се пипат разходите за заплати и издръжка, от друга -..
В Свиленград ще бъде дадено началото на работата на съвместния контингент от четири държави за охрана на българо-турската граница. Това беше едно от условията за присъединяването на България и Румъния към Шенген и по суша. Контингентът е от гранични полицаи от България, Румъния, Унгария и Австрия. Разполагането му на границата ни с..
Бившият кмет на столичния район "Младост" Десислава Иванчева, която беше осъдена на шест години затвор за корупция, е подала молба за условно предсрочно освобождаване. Искането и ще бъде разгледано днес от Окръжния съд в Ловеч. Иванчева е подала молба за предсрочно освобождаване заради здравословни проблеми. Бившата кметица на столичния..
Руските сили за противовъздушна отбрана съобщиха, че са отблъснали масирана атака на украински безпилотни летателни апарати срещу няколко области на страната. Тази нощ са били унищожени 70 дрона. Атака с украински дрон е предизвикала пожар в петролна рафинерия в руската Волгоградска област. Впоследствие огънят е бил овладян, съобщи..
Премиерът Росен Желязков ще участва в неформалната среща на европейските лидери в Брюксел, посветена на отбраната. На заседанието ще присъства генералният секретар на НАТО Марк Рюте, както и британският премиер Киър Стармър - първо участие на министър-председател от Обединеното кралство в заседание на Европейския съвет след Брекзит...
Множество естетични услуги, които са медицински, защото са инжекционни и при тях се използват медицински изделия, се осъществяват от лица без медицинско образование или твърдят, че имат такова, но придобито в трета страна. Това каза пред БНР адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. Ботулиновият токсин е лекарствен..
Вездесъщата роля , приписвана на Пеевски, прекрасно се вписва в неговата стратегия – помага му да си приписва сила на демиург, каквато не притежава..