Миналата седмица, повече от 17 години след нахлуването на САЩ и съюзниците им в Афганистан, се появи нова надежда за край на войната. На 26 януари американският специален пратеник Залмай Халилзад и талибаните съобщиха, че са постигнали напредък по време на преговорите в Доха. Това е повод и за равносметка за резултатите от вложените след 2001 година усилия и средства от страна на американците и партньорите им, сред които е и България, в изграждането на страната. "Демокрацията в Афганистан не се провали - просто Западът не направи така, че да проработи." Това констатира Томас Рутиг - бивш дипломат от германското посолство в Кабул и служител на ООН в Гардез, сега журналист и директор на "Afghanistan Analysts Network". В интервю за предаването "Събота 150" той коментира предизвикателствата пред участниците в преговорите с извода, че споразумение за оттегляне на чуждестранните войски едва ли може да бъде постигнато в близките месеци.
Американският специален пратеник Залмай Халилзад сподели пред „Ню Йорк Таймс“ след последния кръг от преговори, че талибаните са приели условието да не допускат превръщането на Афганистан в „платформа“ на международни терористи. Може ли да вярваме, че талибаните наистина ще се опитат да унищожат гнездото на джихадистите в източната част на страната?
„Да, смятам, че можем да им се доверим, защото талибаните вече воюват с подразделението на Ислямска държава в Афганистан и то с относителен успех, защото Ислямска държава не успя да си извоюва по-голяма база в страната. Противно на очакванията, онези от талибаните, които решиха да се присъединят към джихадистите, не се оказаха много.“
„Същото можем да кажем и за Ал Каида, която също вече не е толкова силна в Афганистан. Отношенията между талибаните и Ал Каида също са обтегнати. Макар талибаните да не участваха в терористичните атаки на 11 септември 2001 година, те им струваха властта над Афганистан. Те определено имат интерес да не допуснат завръщане в страната на групировки с международни амбиции. Техният интерес е да управляват Афганистан.“
Значи можем да вярваме на талибаните, когато обещават да се бият срещу джихадистите. Можем ли обаче да вярваме на Америка? Трябва ли европейските съюзници на САЩ да се приготвят за оттегляне на американците от Афганистан преди президентските избори през 2020 година?
„Предишният президент - Барак Обама, се опита да се оттегли, но не му се получи. Не съм 100 процента сигурен, че и този път ще се получи. Американците, и особено Халилзад, би трябвало да са наясно с необходимостта от гаранции, че афганистанските институции няма да се сринат след оттеглянето на чуждите войски. Внезапно оттегляне би било твърде опасно. Сигурен съм, че Халилзад осъзнава това.“
Дали обаче и президентът Тръмп го осъзнава?
„Да, имате право. От дълго време се говори за този „Дамоклев туит“, който виси над всички, свързани с Афганистан. Човекът може да се събуди една сутрин и да напише „Да върнем момчетата у дома, не ми пука за Афганистан!“ Видяхме обаче със стратегията му за Южна Азия от 2017-та година, че често могат да го убедят да не предприема най-радикалните стъпки. Сега го цитират да казва, че в преговорите с талибаните е постигнат напредък. Може би това ще го убеди да не дърпа щепсела.“
Източници от талибанското движение съобщиха чрез агенция Ройтерс, че очакват чуждестранните войски да напуснат Афганистан 18 месеца след сключване на споразумение. Според Вас, такъв срок изпълним ли е на практика?
„От гледна точка на логистиката такъв срок би бил реалистичен. Все още обаче няма споразумение. Много проблеми трябва да бъдат изяснени преди това.“
Кои условия трябва да бъдат изпълнени, за да избегнем повторение на гражданската война, която последва съветското оттегляне от Афганистан през 1989 година?
„Трябва да има преходен механизъм, който ще гарантира, че постиженията от последните 17 години - например правата на малцинствата и жените - няма да бъдат хвърлени на вятъра, защото в противен случай народът няма да приеме споразумението.“
„Ще, не ще, международната общност трябва да признае, че афганистанското правителство ще се нуждае от съществена помощ и след като един ден се стигне до мирно споразумение. Афганистан е една от най-бедните страни в света и е във война от 40 години. Голяма част от инфраструктурата е все още в развалини. Без работни места и функционираща администрация има опасност от нов изблик на насилие.“
Като необходимо условие за оттеглянето на чуждестранните войски Халилзад сочи постигането на примирие. Не мислите ли, че оттеглянето би трябвало да бъде предхождано от нещо повече - от мирно споразумение?
„Да, оттегляне на всички чуждестранни войски преди мирно споразумение би било доста опасно, защото талибаните ще бъдат изкушени да посегнат към властта. Може да има компромис, както по съветско време, когато бяха оттеглени първо част от войските, за да се проверят логистичните възможности и волята на бунтовниците. Но трябва да има мирно споразумение - подписано и наблюдавано. Кой ще наблюдава спазването на примирието е голям въпрос. Не съм оптимист, че всичко това ще бъде договорено за няколко месеца.“
В едно интервю миналото лято споделихте, че Афганистан все още е управляван от бивши военни командири, отговорни за военни престъпления, и че демократичните институции представляват само една „фасада“. Смятате ли, че демокрацията се провали в Афганистан? Не е ли удачно да помислим за конституционна промяна като компромис с талибаните?
„Не мисля, че демокрацията се е провалила в Афганистан, просто защото истинска демокрация така и не се наложи след 2001 година. Тя бе манипулирана отвън, най-вече от Съединените щати, които искаха да избират кой да управлява. Американците първо избраха Карзай, а после и Гани. Афганистанският народ не получи възможност да определя сам съдбата си. Така че не е правилно да казваме, че демокрацията не е проработила. Истината е, че ние, Западът, не направихме така, че да проработи.“
„Ако се изразим позитивно, в Афганистан има много слаба демокрация, която трябва да бъде развивана. Ако сега скъсаме конституцията и отменим изборите, мнозинството от афганистанците ще бъдат недоволни. Знаем, че ако привлечем талибаните към едно споделено управление, те няма да са заинтересовани в засилването на демократичните институции.“
Русия подготвя за идната седмица среща в Москва между представители на талибаните и политически опоненти на президента Ашраф Гани - такива фигури като Хамид Карзай. Не мислите ли, че подобни инициативи ще объркат преговорите между Съединените щати и бунтовниците?
„Наличието на паралелни канали за преговори е опасно. Не знам за какво ще преговарят в Москва. Добре ще е, ако на такъв форум бъдат привлечени различните фракции, за да могат да се разберат помежду си. Но не съм сигурен дали Русия действително има мирен план за Афганистан или просто иска да се наложи като регионален актьор.“
Дали пакистанците ще подкрепят усилията за умиротворяване на Афганистан?
„Добре известно е, че пакистанците не ги е грижа толкова за Афганистан, колкото за техните интереси в Афганистан. В момента имат шанса да постигнат поне частично желанията си - да вкарат талибаните във властта като част от бъдещото правителство, което ще даде на Исламабад лост за влияние в Кабул.“
„Затова в момента виждаме някои конструктивни стъпки като освобождаването на бившия заместник на Мулла Омар - Мулла Барадар, който ще ръководи преговарящия екип на талибаните в Доха в края на февруари. Чрез Барадар преговарящите ще разполагат с голям авторитет сред талибаните, а това ще спомогне за налагенот на евентуално споразумение с американците.“
„Не бива да забравяме и афганистанското правителство. То трябва да бъде включено в преговорния процес, защото едно мирно споразумение не може да бъде приложено на практика против волята на международно признатите власти и мнозинството от населението.“
Съединените щати ще продължат да подкрепят военно Украйна , споразумението с Русия за прекратяване на огъня е близо, а сделката с Киев за украински редкоземни минерали е честна. Това са някои от изказванията на Доналд Тръмп по време на началото на срещата му с Володимир Зеленски в Белия дом, цитирани от Ройтерс. Тръмп не може да повярва,..
С 2 100 000 лева е нараснал оборотът на големите търговски вериги в третия четвъртък на организиран бойкот. Миналия четвъртък, по време на втората акция, веригите отбелязаха спад в оборота от 4,4%, а в първата седмица на бойкота спадът беше най-голям - почти 29%. Вчера освен големите търговски вериги, имаше призив за бойкот на банките..
Председателят на КЗП Мария Филипова е един обикновен лъжесвидетел. Това заяви пред БНР бизнесменът Васил Божков. Фалстарт на делото срещу Васил Божков за поръчителство на убийства и изнасилване СГС гледа дело срещу Васил Божков Филипова е свидетел по дело за подбудителство към умишленото убийство на Йордан Динов, Манол Велев и Бойка..
До батални сцени в Атина и Солун се стигна по време на демонстрациите заради жп-катастрофата с 57 жертви преди две години. Камъни и коктейли "Молотов" полетяха към сгради на различни институции и охраняващите ги полицаи. Транспортът в Гърция е блокиран до утре сутрин. Протестът пред парламента в Атина продължава, след като по-рано полицията..
В Помпей археолозите откриха в антична вила стая с уникални фрески, свързани с древното божество Дионис, датиращи от 1-ви век преди новата ера. Новата вила на мистериите в Помпей бе открита в центъра на древния град. Археолозите я нарекоха "Къщата на Тиасос" заради стенописите, свързани с мистериите на Дионис. Най-впечатляваща е голяма..
Съединените щати са дали съгласие за посланик на Русия във Вашингтон да бъде назначен Александър Дарчиев, съобщава руската агенция Интерфакс. Това е станало по време на вчерашните руско-американски преговори в Истанбул. Очаква се Дарчиев да замине за Съединените щати в скоро, съобщиха от руското външно министерство. От 2005 до 2010 г...
Британският министър на международното развитие Анелийз Додс подаде оставка заради обявените от премиера Киър Стармър съкращения в бюджета за чуждестранна помощ, чрез които да се финансира увеличаването на разходите за отбрана. В писмо до сър Киър Стармър, Анелийз Додс каза, че съкращенията на международната помощ, обявени по-рано тази..
На 49-годишна възраст внезапно почина Янко Маринов - високо ценен пианист и органист, византолог, ерудит, научен изследовател и основател на консорта за..
Откакто сме в Шенген, няма кой да контролира разрешителните за превоз. Ние нямаме контролен орган какви разрешителни се използват, от кого, кои..
70 работници и служители на плевенската фирма "Паркстрой" ще си получат спрените заплати до дни. Общината намери решение, след като отправи..